Най-сетне — неочакваното предложение на Фо-Куан да го осинови… Обредът, при който се превърна в китайски принц… Смъртта на Фо… Каква пъстрота на картини, какви преживявания в течение само на 32–33 години! Какво ще стане по-нататък с него, с неговото звание Куан, за което по-рано не бе и сънувал? Как ще изпълни бъдещата програма на своя живот, пък и каква ли може да бъде тази програма?
Глава XXI
Пред преживяващия своето минало Бартес предстоеше да се разиграят важни събития, които щяха да нарушат неговото спокойствие.
Синът на Фо предчувстваше тези събития. Усещаше смътно и неопределено безпокойство. Някакъв неясен вътрешен глас го подтикваше след смъртта на Фо незабавно да напусне Сан Франциско, да освободи американските моряци, чийто договор изтичаше, и да се отправи към остров Йен, закрит от опасните скали и рифовете на Зондския архипелаг. Там би имал време да „смени кожата си“ и да се приготви за път из Европа, като си придаде такъв вид, който би отстранил всякакви подозрения.
За съжаление Бартес не се вслуша в своето предчувствие и за известно време отложи пътуването си, за да уважи другарите на покойния Фо, желаещи да го погребат с подобаващи на неговия сан почести и в същото време да издигнат престижа на своите съотечественици в Америка.
Въпреки че бе учил в морска школа, Бартес не съобрази, че в такъв порт като Сан Франциско той не може да остане по-дълго време без заповед на своето правителство и без нужните документи. В противен случай рискуваше да бъде арестуван и задържан до установяване на самоличността му.
И за нещастие това недоразумение, маловажно по същност, но с опасни последици, не закъсня да се изпречи на пътя му. Повод за неговата поява даде скандалът на славния Порник дьо Доарне с началника Търнбъл, комуто той нарани носа.
Озлобеният Търнбъл, като претърпя пълно фиаско, атакуван и от насмешките на уличните герои, които видяха неговия позор, реши да потърси помощ от съдебната власт. Без да размисля повече, той отиде при пристава на този участък, където се разигра скандалът с китайските моряци, и подаде жалба.
Мистър Уесптън — така се казваше приставът — бе във възторг от новия случай, защото разследванията на скандали и сбивания бе неговата стихия.
— Значи китаецът ви нарани? — вече за стотен път питаше той Търнбъл.
— Тъй вярно! Аз вече ви казах това.
— Ха-ха-ха! Прекрасно! Прекрасно! Хубава шега!
— Но, сър, аз не виждам тук нищо славно, нито прекрасно за мен лично.
— Наистина, наистина! На вас лично са ви поставили-добър компрес на лицето, от което може да се появи нещо много хубаво за вас, ха-ха-ха! — продължаваше весело приставът.
— Какво хубаво има тук, когато аз съвсем останах без нос? — чудеше се Търнбъл.
— Какво, какво?… Китайците ще ви платят носа! Впрочем покажете ми го!
И уличният герой за стотен път свали превръзката на лицето си и показа на пристава „местопроизшествието“, както се изразяваше господин Уесптън.
Шегобиецът още веднъж разгледа силно пострадалия, нос на клиента си и извика:
— Прекрасно, прекрасно! Ха-ха-ха! Местопроизшествието е просто прекрасно! Ще струва сто хиляди долара или не по-малко от двадесет хиляди в злато!
— А кой ще плати тези двадесет хиляди? — недоумяваше Търнбъл.
— Същите тези китайци, дявол да го вземе! Имате ли свидетели?
— Имам, разбира се!
— Много ли?
— Много!
— Можете ли да ги назовете по име?
— Да, мога!
— Прекрасно, прекрасно! Пригответе се за процес, за весел процес! Ха-ха-ха! Още днес ще ми представите медицинско свидетелство от някой лекар, от което да се вижда, че вашият нос е негоден за по-нататъшна употреба. Ха-ха-ха!
С това срещата им приключи. Търнбъл беше обнадежден относно делото, но съвсем не остана доволен от обноските на апостола на правосъдието. „Дали щеше да се смееш така, дяволско шкембе — мислеше си той, — ако подобно местопроизшествие се случеше на твоята доволна изнежена физиономия!“
Останал сам, господин Уесптън състави обвинителния акт, който след половин час работа съдържаше следното:
„По повод жалбата на гражданина на Сан Франциско, ул. «Сакраменто» № 22, участък 29, аз, долуподписаният Епифан Крийзъстъм Уесптън, следствен пристав в гореспоменатия град, живущ на същата улица, участък 22 и 29, донасям до знание, първо, на първия лейтенант на кораба «Йен» с неизвестно за мен име, но с достатъчно изяснена самоличност от гореспоменатия на Негово сиятелство княз Йен, адмирал и командир на гореспоменатия кораб, като отговорен в граждански смисъл, че те са длъжни в срок два дни от долуозначената дата да се явят пред съда, който ще се председателства от Негово превъзходителство Йезекил Джеръми, и отговорят на обвиненията, повдигнати срещу тях, а именно: