Выбрать главу

1) Гореспоменатият Джек Търнбъл, жител на град Сан Франциско, ул. «Конски бяг» № 284, заяви и посочи нагледно, че предназначеният му от природата нос с съвършено негоден за употреба.

2) Че това прискърбно обстоятелство е произлязло от опасен удар с юмрук, собственост на гореспоменатия пръв лейтенант на кораба «Йен».

3) Че означеното прискърбно обстоятелство е произлязло пред свидетели, които ще потвърдят истинността на горното пред съда. Освен това има писмено уверение от лекар, с което се констатира съвършената негодност на носа, принадлежащ на гражданина на Съединените щати Джек Търнбъл.

Вследствие на всичко гореизложено донасям, че двете гореспоменати лица като чужденци и виновни в причиняване на телесна повреда на тъжителя, Джек Търнбъл, се задължават да му изплатят сумата двадесет хиляди златни долара и да заплатят всички съдебни разноски.

Този акт е обявен и внесен в съответния регистър на съда в Сан Франциско на долуспоменатата дата.

Подписал: следствен пристав Е. К. Уесптън“

Като стъкми обвинението срещу нашите герои в стила на неговите „горе“, „долу“, „тези“ и „онези“, представителят на закона и правосъдието изпрати освен него и писмо до щатския съд, по силата на което последната инстанция трябваше незабавно да поиска от командира на „Йен“ писмено задължение, че няма да напуска пристанището, докато не приключи процесът.

„Шумно дело ще бъде, дявол да го вземе, много шумно! — говореше си полунаум господин Уесптън, препрочитайки своята клауза. — Китайците, които сега се радват на такава популярност, ще ми бъдат благодарни, защото ще направя така, че за тях ще се говори още повече. За делото ще бъде повикан не само първият лейтенант, но и самият принц Йен, адмирал и командир на кора-ба! Ха-ха-ха! Чудна работа ще стане!“

Американците по принцип са строги към чужденците, а още повече към китайците, които слагат по-долу и от негрите. Затова още същия ден Бартес получи покана да се яви в съда и да внесе обезщетение по иска за сто хиляди долара, в случай че бъде признат за виновен заедно със своя адютант в причиняване на телесна повреда на гражданина Джек Търнбъл.

Щом прочете получената призовка, Бартес се разтревожи не на шега, защото, ако се явеше в съда, трябваше да представи точни документи за изясняване на собствената си самоличност. Като видя, че цялото дело се свежда до изплащане на обезщетението за нанесена телесна повреда на потърпевшия, той реши да изплати двадесет хиляди златни долара, без да се стига до съд, и се успокои.

Ако изпълнеше веднага това свое решение, без да губи нито минута, щеше да избегне опасните последици от проектирания срещу него иск, само че в живота има такива моменти, при които и най-елементарните правила на благоразумието се изплъзват от паметта на човека. Зает с погребалната церемония, която Ли Юн и Ли Ван извършваха усърдно, като истински китайци, и все още не разполагащ с документ за своята самоличност, Бартес отложи за другия ден доброволното изпълнение на иска на следствения пристав и това беше неговата първа грешка. Следващият ден беше неприсъствен и беше невъзможно да се намери приставът в кабинета му. По този начин Едмон изгуби двадесет и четири часа, когато не можеше да си позволи да пропилее нито един.

Същия ден Кроник почука на вратата на неговата каюта и му предаде, че Ланжле желае да го види и да му доложи нещо, което не търпи отлагане.

— Нека влезе — нареди Бартес.

Ланжле влезе и веднага заговори със свойствения си оригинален изказ:

— Аз го видях, господин командир, уж разглежда катафалката, пък не пропуска нито едно кътче от палубата на кораба, питайте и Портик. Той е хитра лисица, честна дума!

— Какво говориш, храбри Ланжле? — усмихна се Бартес. — За кого става дума?

— Все за него, за този субект, който в Нумея се наричаше Сен Фюрси. На вас са ви известни предложенията, които той ми беше направил там. Е, същата тази личност сега е тук!

— Ти наистина ми говори за този Сен Фюрси, но не си спомням да си ми казвал за някакви предложения, които ти е правил!

— Всъщност вие сте прав. За тях казах само на Порник и господин Фо. Извинете ме за слабата памет!

— Добре, но в какво се състои работата, която толкова много те тревожи?