— Моля да ми простите, но аз с удоволствие бих поразтърсил този господин. Сигурно знаете, че е голям хитрец и си вре носа там, където не му е мястото! Достатъчно е това, което ми предложи в Нумея. Съгласих се привидно, защото по-скоро бих го завързал и изпратил в страната на белите мечки, откъдето никой не се връща. Вместо това сега отново съм принуден да му гледам (физиономията. Под предлог, че отдава почит на покойния господин Фо, той най-обстойно разглеждаше нашия кораб, като не пропусна и върховете на мачтите. Като видях всичко това, господин командир, право да си кажа, няма да съм Ланжле Парижанина, ако се въздържа и този път да не нагостя хубавичко този господин Сен Фюрси!
— Добре, драги, добре! Но ти забравяш нещо!
— Какво?
— Най-простото нещо: да ми кажеш какво е искал този човек от смелия Ланжле? Не знам нищо за това!
— А, да! Позволете, господин командир, сега ще ви кажа! Той ми предлагаше имот, всички необходими селскостопански принадлежности, паричен кредит, с една дума, планини от злато, само за да му съобщавам с писма или бележки местата, през които минаваме с китайците след бягството ни от Нова Каледония. Казах, че съм съгласен, защото си направих сметката, че ако не аз, все някой можеше да се съгласи.
— Това ли е всичко?
— Почти всичко!
— Странно, много странно! — каза Бартес, като се замисли.
Глава XXII
— Да, това е твърде странно! — повтори Бартес, не можейки все още да схване причините, подтикнали полицейския детектив да го следва по петите.
— Не разбирам — продължи той — защо този Гроляр, или Сен Фюрси, щом е знаел за плана на китайците за бягство, не е съобщил за това на генералния прокурор като негова дясна ръка?
— Аз също, господин командир — отбеляза Ланжле, — макар че в този случай предложението, което ми направи той, не би имало никакъв, смисъл.
— Това е вярно — съгласи се Бартес и повика Порник.
Когато насилникът на Търнбъл се яви, Бартес го попита правил ли му е Гроляр подобно предложение.
— Как не, как не! — потвърди Порник. — На всички ни предложи, но ние така му отговорихме, че изгуби всякакво желание да разговаря с нас! Беше си въобразил, че от нас можеше да направи нищожество като него!
— Интересно! — провикна се още веднъж Бартес. — Тук се крои нещо, което ние не можем да разгадаем! Едно е очевидно: щом е разбрал, че ние се готвим да бягаме, Гроляр би трябвало да извести първо генералния прокурор, но вместо това той си мълчи и даже ни подпомага! Всичко това звучи много неестествено! Все пак е несъмнено, че едва ли действа в наша полза и че е враг, от когото трябва да се пазим. И така, Ланжле, ти прие неговото предложение?
— Не можех да не приема! Ако и аз откажех като другите, щеше да поиска от генералния прокурор да ни замести при китайците и планът на щеше да пропадне!
— Така е — кимна командирът на, „Йен“. — Постъпил си благоразумно. Ти си умен, Ланжле!
Парижанина се поклони скромно-и каза:
— И сега имам идея!
— Нека да я чуем!
— Понеже никой от нас не знае какво търси този човек тук, има само едно средство да разберем това — като попитаме самия него.
— Хм, струва ми се доста наивно!
— Моля за извинение, но се осмелявам да кажа, че срещу такъв неприятел всякакви средства са позволени. Според мен системата на действие трябва да бъде следната: когато Гроляр дойде тук, което е несъмнено, аз ще отида, при него и ще му напомня, че съм верен на договора, който сключихме. Когато го убедя в това, ще му определя среща в някое тихо кътче, откъдето вече няма да се върне, защото двамата с Порник ще го хванем и ще го доведем тук, за да е на сигурно място. А когато отплаваме, ще го поразпитаме и аз се хващам на бас, че ако не открие всичките си таили, ще трябва да разбере, че е в ръцете ни, а около нас е морето, в което има доста гладни акули.
— Добре, нека бъде така, но не мога да разбера как е попаднал той в Сан Франциско?
— Струва ми се, че това е много просто. Той ми даде своя адрес в Париж, на който трябваше да му пиша. Изглежда, че от Нумея е решил да се върне в Париж и за да стигне най-бързо, е взел първия кораб за Сан Франциско, тъй като оттук е най-прекият път за Франция, Затова сега е пред очите ни!
— Да допуснем, че си прав, но как е успял да пристигне едновременно с нас?
— Ами нашия престой в Нова Зеландия и Сандвичевите острови, където спряхме за въглища и вода?
— Да, така е, бях забравил това! Там изгубихме цяла седмица. Как мислиш, дали ни е познал?
— Не мога да кажа със сигурност! Видях само, че много внимателно разглеждаше нашия „Йен“.
— Това, което чух от вас двамата — каза Бартес, — е толкова важно, че съм длъжен да взема всички мерки, за да се предпазим от този човек и освен това да узнаел на всяка цена какво иска той от нас. Всъщност загадката остава открита. Да знае за нашето бягство и да не го осуети или да докладва за него на своето началство! Като не е успял да получи от нас някаква информация в затвора, той е решил да ни следи на свобода! Би било много неблагоразумно да оставим такъв враг зад гърба си, затова давам на двама ви картбланш. Действайте, както намерите за добре, само гледайте да не привличате вниманието на тукашните власти, иначе ще си навлечем излишни неприятности, каквито и без това имаме достатъчно!