— Можете да ни имате доверие — забеляза Ланжле, — всичко ще стане, както трябва!
— Особено ти, драги ми Порник — обърна се Бартес към професора по бокс. — Избягвай да пускаш в действие ужасния си юмрук. Той вече ни докара доста проблеми заради твоето сбиване с оня уличник. Аз те извинявам, защото беше длъжен да отговориш на оскърблението, което ти беше хвърлено в лицето, но в сегашния план работата ти ще бъде само като помощник на Ланжле. И гледай да не привличаш ничие внимание, а още повече на полицията!
— Бъдете спокоен! — отговори вместо Порник Ланжле и внезапно скочи към прозореца — Ето го оня мръсник.
— Къде е? Покажи ми го!
— Застанал е между двама репортери, които внимателно разглеждат покойника. Виждате ли го?
— Виждам го, да! Познат ми е! Същият онзи господин, когото в Нумея наричаха Сен Фюрси.
— А в адреса, който получих по-късно от него, се казваше Гроляр!
— И двете имена намирисват на полиция-забеляза Порник. — Разликата между тях е, че първото принадлежи на висш полицай, а второто подхожда на по-низш.
— Колко задълбочено разглежда лицето на покойния Фо! — учуди се Бартес.
— И ненапразно — добави Ланжле. — Явно се досеща, че ние всички сме на „Йен“. Струва ми се, че е време да започнем работа.
— Няма да е зле, Ланжле — каза Едмон, — ако отидеш и поговориш с него.
— С удоволствие! — отвърна Ланжле и излезе от каютата.
Като се изкачи на платформата, върху която беше положена катафалката с тялото на покойния, Парижанина приближи Гроляр, докосна го леко с ръка и промълви тихо:
— Виждам, че господин Сен Фюрси е в Сан Франциско!
Полицаят се обърна изненадан и като видя Ланжле, отстъпи крачка назад.
— Кой сте вие и откъде ме познавате?
— Аз съм Ланжле Парижанина, на вашите услуги! — отговори просто Ланжле. — В затвора на остров Ну ме бяхте удостоили с внимание и доверие!
— Нима си ти? — не можеше да излезе от учудването си Гроляр. — С този необикновен костюм…
— Това е обикновен костюм! На китайски моряк.
— Значи си постъпил на служба при китайците?
— Трябваше! Или забравихте, че с този кораб избягахме от Нумея?
От този откровен разговор Гроляр разбра, че Ланжле си беше останал същия смел простак, на когото можеше да се разчита.
— Да — тихо изрече той, — досега не мога да разбера узнал ли съм всичко, което ми трябва, или не. Гледам Фо — същият е! Гледам вас и се съмнявам! Хората сякаш са същите, но костюмите… и особено тези китайски очи! Да го вземат дяволите!
— Просто рисунка — обясни Ланжле. — Една-две драски с молива, и готово! Когато пристигнахме тук, ви писах в Париж.
— Добре, добре, драги! Виждам, че държиш на думата си! Известявай ми за вашите бъдещи пътувания до окончателното пристигане в Китай, защото ми предстои важна работа.
— Важна?
— Да, но не мога да ти открия точно каква, защото е държавна тайна. Все пак можеш да ми бъдеш полезен. Разгледан ли е имущественият ценз на Фо?
„Ето къде биеш!“ — помисли си Ланжле и отговори:
— Не, защото след смъртта му неговите имоти се оказаха доста и привеждането им в ред се отложи за тази вечер.
— Това е добре! Искаш ли да ми направиш услуга?
— Слушам ви, Гроляр!
— Ти знаеш истинското ми име?
— Че как иначе, нали е означено в парижкия ви адрес.
— Да, вярно, бях забравил това обстоятелство.
— С какво бих могъл да ви услужа?
— Навярно ти ще присъстваш при разглежда нето на имотите на Фо?
— Разбира се!
— Добре тогава, гледай внимателно всяка вещ; и особено брилянтите. Вечерта ще дойдеш при мене и ще ми разкажеш всичко колко са скъпоценностите, формата им и най-важното — големината на камъните…
— Лесна работа, бъдете спокоен. Ще разгледам всичко и ще ви информирам.
— Надявам се и чакам В колко часа ще дойдеш?
— В десет на пристанището, по това време винаги е празно Ще застанете срещу нашия кораб, за да ви намеря по-лесно.
— Добре! И така, до довечера!
— До довечера, господине!