— Да — каза той тихо, — това не е толкова важно, но ако и занапред продължаваш да служиш вярно, заклевам ти се, че ще те наградя царски!
— Надявам се на вас, любезни господине — смирено отговори Ланжле. — Както знаете, аз съм беден, но честен човек. Сега, ако нямате повече нужда от мен, позволете да се оттегля, защото на кораба могат да забележат моето отсъствие и тогава наказанието ще е доста строго. Новият ни командир не обича да се шегува!
— Китаец ли е?
— Най-чист китаец, от главата до петите, единствен наследник и син на покойния Фо. Този Фо, ако се съди по всичко, е бил важна персона в своето отечество. Имал е даже титлата княз, която сега е предал на своя син.
— Да, научих за това в Нумея — потвърди Гроляр. — Както ми казаха, бил е важна особа и първокласен мандарин. Ланжле, както е това? Погледни нататък, струва ми се, че някакви хора идват насам.
— Къде, господин Гроляр? За жалост не виждам добре нощем.
— Гледай надясно! — каза разтревожен Гроляр. — Дявол да го вземе, тези субекти имат лоши намерения и при това са въоръжени.
— Струва ми се, че е охраната на пристанището — успокояваше го Ланжле.
— Да — сякаш се съгласи той.
Осемте човека с дълги тояги в ръце ги заобиколиха. Примрял от страх, Гроляр избъбра:
— Какво обичате, любезни господа?
Той си помисли, че с ласкаво обръщение ще обезоръжи ненадейния си враг, но получи в отговор странна и твърде двусмислена реплика:
— Разхождахме се насам и изведнъж видяхме двама господа да разговарят вероятно за нещо тайно. И решихме да дойдем, защото сме хора любопитни, нали, Ескимос?
— Много вярно! — тържествено потвърди запитаният и леко помръдна, вероятно за по-голяма убедителност.
— И обичаме тайните, дявол да го вземе, нали, Мраморно море? — обърна се говорещият към друг.
— Много вярно! — също така тържествено потвърди и вторият, като се понамести още по-енергично.
— Затова, джентълмени — завърши онзи, — ако не ни доверите вашите тайни, ние ще ви научим да плувате в морето с главата надолу, да дишате през джобовете си и да разглеждате всичко през-глава, нали, Камчатка?
— Много вярно!
Глава XXIV
Това, което силно изплаши детектива, у загадъчните госта с тоягите предизвика само смях, който избухна неудържимо, когато и Камчатка се размърда неспокойно на мястото си. Тогава Ланжле реши да накаже по достойнство нахалниците.
— Махайте се, пияници — викна той ядосано. — Защо разваляте кроткия разговор на порядъчни хора, оттеглили се от градския шум?
Като чу енергичната позиция на своя другар. Гроляр окончателно се изплаши и промълви тъжно:
— За бога, Ланжле, не се карай с господата, които са толкова вежливи с нас!
— Какво? Вежливи ли, тези нощни безделници!
— О, вие ни оскърбявате! — каза един от непознатите. — Щом е така, ще ви покажем истинската вежливост, на която сме способни и за която вие явно нямате понятие! Е, деца, на работа!
При тези думи четирима от групата се хвърлиха върху Ланжле, а другите върху Гроляр, на когото вързаха веднага ръцете, краката и очите. От страх нещастният детектив изгуби съзнание. Четиримата юначаги го сложиха на една носилка, приготвена от тоягите, и го понесоха. Къде, за това трябваше да се попита Ланжле, който се тресеше от смях и уловен под ръка от Порник, следваше „погребалната процесия“, устроена на Гроляр.
По пътя Порник започна да тананика нещо в смисъл на „вечная памят“, а Пюжал попита:
— Готов ли е гробът?
— Как не, погрижил съм се отдавна за това — обади се Данео Мериус. — Точно шест фунта и шест дюйма. Последното е за носа на негово ви-сокоблагородие, който има почтени размери.
— Пък и ние ще го поудължим още малко! — подметна Ланжле. — Ха-ха-ха!
Когато се върнаха на кораба, Гроляр беше-вносен в неголяма каюта и понеже беше още безчувствен, го отвързаха, претърсиха джобовете-му и го сложиха на дюшека, който съставляваше единствената мебелировка на помещението. После оставиха в ъгъла късче хляб н чаша с вода, както се практикуваше в подобни случаи, затвориха вратата и излязоха.
— Защо му е оръжие? — допита Ланжле, като посочи револвера и камата, намерени в джоба на Гроляр.
— Е, за да не са му празни джобовете! — отговоря през смях Порник.
След това двамата моряци отидоха в адмиралската каюта и доложиха, че задачата е изпълнена успешно и при строга секретност.