— Отлично — каза командирът на „Йен“. — Ще бъдете възнаградени за тази услуга.
На следващата сутрин началникът на американския екипаж се яви при Бартес и му съобщи, че американците, служещи на „Йен“, на които беше изтекъл срокът на службата, го освобождават or задължението да ги отведе до Орегона, защото предпочитат да се приберат в родината си по суша. И между другото добави:
— Знаем неприятностите, които някои хора ви готвят, но бъдете уверен, че от нас няма да узнаят нищо: нито кой сте, нито за бягството ви or Нова Каледония. Ние сме честни хора и дадохме клетва да мълчим, затова можете да бъдете сигурен, че ще удържим на думата си.
Трогнат от такова внимание към него, Бартес веднага предплати на целия екипаж за три месеца, а на офицерите двойно. На капитана плати за цяла година, макар че договорът не го задължаваше за това.
По този начин той искаше да спечели сред тези хора надеждна и верни другари. При това трябваше с нещо да им се отблагодари за разбирането от тяхна страна, защото стигаше един да проговори за това, което знаеше за Бартес и другите избягали заточеници, и въз основа на договора между Америка и Франция те щяха да бъдат арестувани и изпратени където трябва. Младият командир на „Йен“ бързаше към Сан Франциско, за да помогне на болния Фо, но никога не би си помислил за такова нещо, ако не разчиташе на дискретността на моряците американци.
Когато американецът капитан се готвеше да излезе от каютата на Бартес, последният го спря и каза:
— Предстои ми да попълня местата в моя екипаж, затова ви моля да предадете на вашите хора, които биха пожелали да останат, че с удоволствие ще ги приема. Освен това ще ги повиша и ще удвоя заплатите им.
— Знаете ли, сър — отговори Уолтър Дигби, — според приетия ред в Съединените щати ние не можем да бъдем ангажирани за повече от един курс в годината. Но ние сме свободни хора, а вашите условия са толкова примамливи, че уверявам ви, три четвърти от екипажа ще се върне на работа.
— Толкова по-добре! — извика Бартес. — Има място за всички!!!
— Дори за мене?
— Особено за вас, драги ми капитане!
— При какви условия, ако смея да попитам?
— Тройна заплата, звание капитан и мой помощник. Освен това имайте предвид и следното. Представителите на могъщото общество, в ръцете на които се намира цялото китайско мореплаване, Ли Юн и Ли Ван, поръчаха на вашата орегонска компания още един кораб като „Йен“, по малко по-голям — осемдесет метра дължина. Той ще бъде готов следващата година. Съгласен ли сте да следите за неговия строеж и да го докарате в Китай заедно с екипаж, съставен по ваш избор? Корабът ще носи името „Фо“, в чест на покойния ми приятел, и смятаме да го подарим на императора. Обещавам ви, че вие ще поемете командването на „Фо“ с чин контраадмирал на китайския флот.
— Вашите предложения надминават и най-смелите ми очаквания и аз приемам с благодарност — заяви Дигби.
— Много се радвам! Елате при мен тази вечер, ще ви приготвим нужните инструкции и пари.
— Ще се постарая да бъда акуратен! Позволете сега и аз да ви дам един добър съвет, сър! Не оставайте повече тук. Чух, че говорят за някакъв си Уесптън, следствен пристав, който е важна птица тук. В Сан Франциско го знаят всички, макар репутацията му да не е много завидна! Всъщност аз не знам какво замислят против вас, но този лъжец постоянно се хвали, че ще ви пуснат оттук, след като продадат „Йен“ с цялото му оборудване.
— Благодаря ви за предупреждението — каза командирът на „Йен“. — Цялата работа е за един нос, който има нещастието да попадне под юмрука на Порник и прие такава форма, която е-твърде неудобна за движение в обществото.
— Чух, че се готви арест на „Йен“ и на вас заради паричен иск. Задържането ще се извърши от някои господа, наричащи се съдии, адвокати, пристави, без да слагаме в това число и писарите. Всичките те ще изкопчат от вас стотици хиляди долари и ще се успокоят тогава, когато изпразнят джобовете ви. В Щатите съдът е безпощаден в такива случаи и колкото по-надалеч се скриете, толкова no-добре! Ако във Франция според един ваш баснописец съдията, изял мидата, оставя черупката на стопанина й, то американските съдии ще го лишат и от тази утеха!
— Какво ще ме посъветвате вие?
— Да им платите толкова, колкото искат, и да не се явявате в съда.
В тази минута доложиха, че някакъв си господин Уесптън иска да говори с командира на кораба.
— Започва се! — отбеляза Уолтър Дигби.
Следственият пристав влезе, придружен от младия си писар, когото вече познаваме, и от още четирима типа със съмнителни физиономии, готови на всякакви престъпления.