Като обмисли всичко това, Бартес бе склонен по-скоро да признае дълга, отколкото да го от-хвърли, и ако беше получил вчера известието от писаря на Уесптън, би забранил на Порник и Ланжле да заловят Гроляр, защото това насилие ставаше излишно.
Но Едмон не се досещаше, че именно по този начин беше застанал на твърда почва, защото, ако не беше позволил на своите хора да елиминират Гроляр, като го приберат на сигурно място, щеше да остави най-опасния враг на целия китайски и френски персонал на „Йен“ на свобода, което можеше да напакости окончателно на всички.
— И така, сър — започна Уесптън, — вашият отговор?
— В момента не мога да ви кажа нищо категорично — отговори Бартес — Трябва да обсъдя по-обстойно въпроса и да се посъветвам със своите хора.
— В такъв случай — каза приставът, като стана от мястото си, но Бартес не му позволи да продължи.
— Можете да изпълните дълга си, драги господине — каза той студено, — не смятам да ви преча.
— Заявявам — тържествено произнесе Уесптън, — че от този момент вашият кораб е арестуван с всички свои принадлежности и по заповед на главния съдия на Сан Франциско оставям за пазачи на имота моите четирима помощници: Джон Уилям, Фреди Едуърд, Перкинсбъд… всички те са родни братя, сър Храна и заплата ще получават за сметка на арестувания имот.
— Разбира се — забеляза иронично Бартес. Моя окончателен отговор ще получите или тази вечер, или утре сутринта, а дотогава ще е по-до-бре тези джентълмени да не скучаят на кораба Накрая, относно нашия нещастен нос, попаднал толкова несправедливо под юмрука на един от моите хора, аз смятам, че въпросът е решен. Ние приемаме всички ваши условия. Ще ви заплатим всички загуби и разноските по делото, както и вашето възнаграждение за труда, каквото вие си определите.
— За съжаление, господине, аз не мога да се съглася на доброволно споразумение!
— Защо? — учуди се Бартес.
— Защото полицията отдава голяма важност на това дело. И двамата, лейтенантът на вашия кораб и моят клиент, се обвиняват не само в нарушаването на реда и спокойствието, но и в публична съпротива срещу полицията, която е поискала да ги задържи, но не е могла, тъй като те настроили тълпата против нея. Поради това днес вие и вашият лейтенант трябва да се явите пред полицейския съд в Сан Франциско.
Бяхме подчертали, че полицаите, нежелаещи да се намесват в улични истории, се бяха отдалечили и наблюдаваха отстрани скандала. Но понеже историята се разчу, те, страхувайки се от отговорност за допускане на улични безредици, изпратиха формално оплакване до своя началник за съпротива на властта от страна на двама уличници и за възбуждане на тълпата против органите на реда.
Над главите на нашите герои все повече и повече се сгъстяваха, облаците, които заплашваха с буря. Едно неблагоразумие или непредпазливост, съчетано с тяхната история, можеше да ги погуби, като ги предаде в ръцете на френското правителство, което щеше да ги задържи като избягали заточеници и да ги върне обратно на остров Ну, откъдето втори път нямаше да успеят да се измъкнат.
Същия ден, когато се раздели с господин Уесптън и изпрати, капитана американец, Бартес се върнал на кораба и видя на брега едно доста познато му лице.
Беше млад човек, облечен по последна парижка мода, с монокъл на окото, който някак си прекалено любопитно разглеждаше „Йен“. Нямаше съмнение, че беше французин, и ако се съдеше по изящния му костюм и маниери, трябваше да е от висшето общество. Да, това беше неговият приятел от детинство, същият, който протестира против осъждането на Едмон — Гастон дьо ла Жонкер.
На друго място, но не в Сан Франциско, Бартес веднага би се спуснал към него с разтворени обятия, готов да го прегърне, но тук, в този град, пред очите на тълпата, която продължаваше да се занимава с „Йен“, това би било крайно неразумно и даже опасно. С това би потвърдил слуха, че не е китаец, а французин. Слух, пуснат, разбира се, от Уесптън.