Положението на китайския кораб ставаше все по-трудно, а още в шест часа, преди залез-слънце, се пръсна слухът, че от Вашингтон пристигнала заповед за арест на „Йен“ заедно с екипажа му Сякаш за да го потвърди, една канонерка, принадлежаща на Съединените щати, тръгна от порта и се присъедини към френския броненосец. Последният, маневрирайки, за да застане по-удобно, обърна задната си част към брега и оттам можеха да прочетат името му — „Зорки“.
Междувременно френският консул в града през цялата вечер търсеше усилено Сен Фюрси и Гастон дьо ла Жонкер, но не ги откри. Решиха, че може би са извън града, и консулът остана да ги чака до сутринта.
В осем часа вечерта един отряд от морската охрана, състоящ се от осем войника, дойде на „Йен“ в помощ на четиримата пазачи, които назначи съдът. Командирът на кораба ги прие студено и спокойно.
— Лоша работа! — мълвеше Гастон. — Бягай оттук, докато има поне малка възможност.
— Ще почакаме до утре! — засмя се Бартес.
— Но какво с това! — възрази Жонкер. — До утре нищо няма да се знае.
— Ще видим какво ще стане след един час и какво — утре!
— Ти си луд!
— Потърпи, скъпи, потърпи! — успокояваше го Бартес.
В девет часа, след вечеря, Бартес заповяда да се затворят всички изходи на кораба. Барабанът удари вечерна заря и палубата опустя. Всичко утихна, само назначената от съда стража се движеше горе.
В града цареше предишната необикновена възбуда. Знаеха се мерките против китайския кораб, но не бяха известни причините за тях и всички нетърпеливо чакаха края на историята. Процъфтяваха обзалаганията както тук, така и в Нумея.
Удари полунощ. Стана студено и двама от войниците на палубата на „Йен“ се разговориха:
— Е, Боб, не е ли по-добре сега да си лежиш у дома?
— Магарешка работа, да върви на…
— Така си е! За какъв дявол стърчим тук, когато всичко е така преградено, че и дяволът да мине, ще счупи поне един от козите си крака.
— Да, тези кораби няма да позволят да се влезе.
Те помълчаха няколко минути, после единият от тях каза:
— Ей, Боб, усещаш ли?
— Какво?
— Струва ми се, че проклетият кораб се движи.
— А, така ти се струва. Но… като че ли палубата трепери. Там долу става нещо!
— Виждаш ли, че съм прав! Сякаш нещо свири и шуми! Мисля, че в кораба влиза вода! Да не би да се е пробил? Честна дума, потъваме! Но какво правят тези мошеници! Да събудим другите!
„Йен“ действително потъваше с голяма бързина. Войниците и охраната на съда, обезумели от страх, започнаха да окачат във водата, стараейки се да стигнат до брега. Всичко мина благополучно и когато излязоха на сушата, мокри и премръзнали, те видяха, че мястото, на което стоеше „Йен“, беше празно. Китайският броненосец беше изчезнал!
Градът беше смаян. Всички чакаха нетърпеливо следващия ден, за да видят сами какво се беше случило, защото не вярваха много на думите на „пострадалите“.
С изгрева на слънцето цял Сан Франциско се струпа на брега, за да се увери, че вчерашните разкази бяха съвършено верни. Китайският кораб беше изчезнал, сякаш никога не е бил в това пристанище.
Като се оттегли под вода на прилично разстояние от рейда, „Йен“ изплува на повърхността. После насочи едно от своите оръдия към наблюдателната кула на семафора и й изпрати прощална граната от триста фунта, която я раздроби на парчета заедно със сигналия фар и телеграфа.
Втора част
ТИГРИТЕ ОТ ЗОНДСКИЯ ПРОЛИВ
Глава I
В Батавия, главния град на остров Ява, в квартала Кенингс Плейн, се издига красиво здание в китайски стил с веранда, двоен покрив с ъгли, оформени като джонки, и фенери, инкрустирани със сребро върху червен лак. Случайният минувач е очарован от гледката на гирляндите от изкуствени цветя, чудновати риби, фантастични птици и страшни насекоми, плод на фантазията на китайски художници. Зданието е построено с различни видове скъпи дървета — индийски дъб, сандал, палисандър. Всичко това е покрито с разноцветен лак, чиито нюанси удивително хармонират с природата на горещите тропици. Самата постройка и изключителният разкош, който цари навсякъде, отразява вкуса на жълтата раса. Зданието струва около четири милиона франка и неговият стопанин прекарва тук по няколко часа, избягал от трескавата търговска дейност, поглъщаща по-голямата част от живота му.
Батавия е най-красивият търговски град в Малайзия.
В Батавия се срещат хора от всички националности, особено китайци. Едва ли ще бъде пресилено да се каже, че търговията на страната е в техни ръце. Търпеливи и предприемчиви, честни и работливи, те са нужни навсякъде. От всичко извличат полза, без да ощетяват официалната власт, която не само ги търпи, но и ги покровителства. Китаецът си е спечелил славата на точен и сигурен човек, безукорно честен, познаващ до съвършенство тънкостите на висшата търговия. Затова често през ръцете му минават огромни капитали, понякога само срещу честна дума, без никакви документи и каквито и да било формалности.