В Батавия всички знаеха или се досещаха, че Лао Цзин има връзки с най-старото тайно общество в Китай, което решаваше съдбините на цялата морска и речна навигация във великата империя; иначе казано — Сдружението на пиратите. Известно беше, че това общество се търпи от китайското правителство, защото е силно, а ние знаем вече докъде стигаше неговото могъщество. Самата императрица — регентката Нан Ли трябваше да потърси неговата помощ, когато за коронацията на малолетния император Кун Су се налагаше от ръцете на „западните варвари“ да се изтръгне похитеният от тях скиптър на династията Цин. За тази услуга трябваше да се дадат на пиратите някои специални права.
Лао Цзин беше банкерът на това общество, а върховният предводител Куан можеше да разполага с несметните богатства по свое усмотрение, без да дава на когото и да било отчет за това, даже и на управителния съвет на Обществото, още повече, че той можеше да назначава членовете му по своя воля. Читателите се досещат вече, че тайнственият гост, който присъстваше на вечерите у банкера, беше не друг, а самият Куан или Фо, който тогава беше жив още.
Неговото отсъствие бе свързано с опасното му пътуване до Париж с цел да върне на китайския император изчезналия скъпоценен скиптър. Главните съветници на Куан — Лие, Сиен и Чан се заклеха да се подчиняват безпрекословно на избрания от него наследник, който ще оглави Обществото след смъртта на предводителя.
Изпълнението на тази заповед беше лесно, защото освен първите трима най-важни членове на съвета никой лично не познаваше върховния водач на Обществото. Двама от тях живееха постоянно в Пекин, за да изпълняват заповедите на Куан, но не го бяха виждали и нищо не знаеха за неговото местопребиваване. Само в случай на смърт на някой от най-високопоставените водачи в Обществото, те щяха да бъдат повикани при Куан за избиране на заместник.
Лие, Сиен и Чан не се съмняваха във взаимната си вярност и дори не допускаха мисълта за предателство или измяна. Всички по-важни събития в нашия разказ не бяха известни в Батавия, където само Лао Цзин знаеше, че Фо (Куан) възнамерява да отиде в Париж.
Като доверено лице и приятел, Цзин се опита да го отклони от това опасно пътуване и го посъветва да натовари някой верен човек с тази задача, но Куан замина лично и след това Лао Цзин не получи никакво известие от него. Ако не бяха четирите милиона, които трябваше да изплати на американците по представената сметка от Фо, Лао Цзин дълго нямаше да знае какво става с него.
Когато отиде в Пекин, той узна от управителния съвет, че скъпоценният скиптър на китайската императорска корона е върнат обратно. Като възмездие от „западните варвари“ беше взет и великолепният брилянт „Регент“, но повече от това никой нищо не знаеше. Не беше известно и какво се е случило с Куан и неговите трима сподвижници след успешното им завръщане в скривалището. Това скривалище беше тайна и за самия Лао Цзин. Той можеше да общува с Куан само чрез един слуга малаец — Саранга, който беше назначен от върховния предводител. Връзките бяха строго ограничени и при определени условия Лао Цзин можеше да изпраща слугата при Куан само за отговор на поставените въпроси, но не и по свое желание. Банкерът безпрекословно се подчиняваше на това условие, защото знаеше, че нарушаването му може да бъде съдбоносно за него.
Минаха обаче две години, а нямаше никаква вест от скривалището на Куан. Ето защо Лао Цзин реши да узнае всичко и да прати малаеца под благовидния претекст, че в касата са се натрупали много злато и скъпоценности, които не знае къде да пласира. Това решение случайно съвпадна с подготовката на поредния прием в двореца „Тихия кът“.
Сутринта Лао Цзин отиде в кантората, където се извършваха всекидневните финансови операции. Идваха и си отиваха клиенти, получаваха, изплащаха, губеха или печелеха. Когато влезе в кабинета, отрупан с изумително скъпи вещи, младият му помощник Лай Тин поднесе лист копринена хартия, на който бяха отразени сметките и операциите от предишния ден.
— Добре, момче, добре! — каза Лао Цзин, като хвърли разсеян поглед върху подадения лист. — Днес няма да се занимавам с това, но утре ми донеси всички документи в „Тихия кът“, защото днешният прием сигурно ще продължи до сутринта. Уреди всичко, за да можем днес да обядваме заедно.
При тези думи Лао Цзин бащински потупа момчето, което се изчерви от притеснение.
— Когато пишеш на майка си — продължи той — кажи й, че аз, както и по-рано, съм доволен от теб и мисля да те назнача за управител на моя дом в Батавия, когато, разбира се, станеш пълнолетен.