Ли Ван.
Това беше един от членовете на върховния съвет на Обществото на джонките.
— Най-после! — каза той и се замисли. — Ето сведенията, които отдавна чакам. Навярно се е случило нещо изключително важно, щом това лице е решило да напусне Пекин, където денем и нощем може да се получи някаква заповед от Куан.
— Господин Ли Ван — продължи момчето — моли да Ви предам, че желае да бъде приет заедно с двамата европейци, чиито визитни картички са пред Вас. Изглеждат важни особи, препоръчани са от френското консулство в Пекин.
Банкерът погледна картичките. На едната от тях, под държавния герб, пишеше:
„Маркиз дьо Сен Фюрси, член на френското консулство в Пекин.“
Другата носеше следния скромен надпис:
„Гонтран дьо Ланжле, морски офицер.“
— Добре — каза Лао Цзин. — Да влязат и тримата заедно, макар че този алианс е доста странен.
Глава IV
Влизайки в стаята, Ли Ван пропусна напред двамата европейци и внимателно затвори вратата след себе си, като човек, който очаква таен и поверителен разговор и не желае да бъде подслушван. Банкерът прие посетителите с обичайните поздрави на английски език и ги покани да седнат.
— Моите сподвижници — започна Ли Ван на същия език — не говорят нито английски, нито китайски и аз при нужда ще бъда техен преводач, тъй като ще Ви съобщят интересни неща и ще потвърдят казаното от мен.
Лао Цзин ненавиждаше такива уводи във финансовите си срещи, затова застана нащрек. Хората, дошли при него за някаква финансова операция, желаейки предварително да осигурят нейния успех, се опитваха да го предразположат с някакви „интересни сведения“. Въпреки досадата от тази предварителна уговорка, Лао Цзин реши търпеливо да изслуша посетителите, но вътрешно беше много напрегнат.
— Слушам Ви — каза той приветливо усмихнат и съзнателно премълча, че няма нужда от преводач, защото владееше много добре френски език. Това му даваше предимство пред събеседниците, които мислейки, че той не ги разбира, свободно щяха да разменят реплики помежду си.
— Позволете ми първо да Ви попитам като банкер на нашето Общество — продължи Ли Ван — имате ли някакви известия за нашия върховен водач?
— Мога да Ви задам същия въпрос — отговори Лао Цзин. — От моето пребиваване в Пекин до днес аз знам толкова, колкото и тогава, т.е. нищо.
— Добре, Ваше превъзходителство — каза Ли Ван, понеже Лао Цзин носеше аметистов знак на шапката си и това показваше, че е носител на посочената титла. — Аз също не зная нищо от времето, когато оставих Куан в Париж. Той ми предаде скиптъра на Цин, похитен от варварите от летния дворец на Нейно величество, както и големия скъпоценен камък на короната. Предадох ги лично на Нейно величество императрицата Нан Ли.
— Уверен ли сте, че този изключителен брилянт е там, където трябва? — попита банкерът.
Този неочакван въпрос накара Ли Ван да се изчерви. Това обстоятелство не убегна от проницателния поглед на Лао Цзин и той реши да не го забравя.
— Разбира се! — потвърди членът на Върховния съвет, който за секунди се беше овладял. — Рубинът може да се види в двореца на третия кръг заедно с другите съкровища на Нейно величество. Но понеже това не е предмет на нашия разговор, позволете да продължа.
— Слушам Ви!
— И така, нашето тайно общество е без върховен водач от две години, ако не и повече — каза Ли Ван. — Поради особено важни обстоятелства смятаме за свой дълг, заедно с другия член на управителния съвет, Ли Юн, незабавно да изясним това неопределено положение, което може да бъде фатално за нашите работи. Надявам се, че и Вие сте на същото мнение.
— Преди да Ви кажа моето мнение по този въпрос, позволете да попитам, защо мислите, че Обществото на джонките е останало без върховен предводител?
— Защо ли? Заради неговото дълго мълчание!
— Но Вие знаете, че според устава на тайното общество нямате право даже да критикувате поведението на Куан. Вашето място е в Пекин и Вие не трябва да го напускате, нито да следите действията на Великия или да се безпокоите за него.
— Дори ако той умре?
— Да, дори при смъртен случай. Знаете също така, че Куан има право да си избере наследник и ние сме длъжни безпрекословно да се подчиняваме на неговия избор.
— Но ако Куан преди смъртта си няма време и не успее да назначи наследник?
— Нашите правила изясняват и това положение. В такива случаи наследник става един от тримата съветници, които винаги го придружават. Както виждате, неговото място не е вакантно и никога не би могло да бъде.