— Разбира се, господарю.
— Тогава върви след тях и виж в кой хотел са отседнали!
— Слушам, господарю. Вашето желание ще бъде точно изпълнено.
Внимателно, за да не бъде забелязан, слугата тръгна след гостите, а банкерът извика малаеца Саранга.
— Приготви се утре за път — каза той. — Имаме много важна работа и трябва да се бърза!
— Какво? — извика малаецът. — Вие ме изпращате на сигурна смърт?
— Не се бой, не искам от тебе такава скъпа жертва. Слушай внимателно!
Лао Цзин започна да шепне нещо на своя събеседник, при което очите на малаеца започнаха да блестят не от гняв и ненавист, а от дива радост и желание за мъст.
Накрая Лао Цзин попита високо:
— Разбра ли всичко?
— Отлично, господарю!
— Ти ще ги заведеш до входа на тези пещери и като им посочиш пътя към острова, ще се върнеш обратно.
— Добре, господарю! Така трябва да се наказват изменниците — одобри плана на хитрия банкер верният слуга на Куан.
— И тъй, Саранга, бъди готов за утре! — завърши Лао Цзин.
Когато Саранга излезе, в кабинета се втурна запъхтян слугата яваец.
— Говори! — нетърпеливо го подкани банкерът.
— Тези хора, господине, не влязоха в хотел.
— Какво говориш?
— Самата истина, господине. Те отидоха направо на морския бряг, където ги чакаше една лодка. Качиха се и отплуваха към френската фрегата „Бдителни“, която пристигна днес сутринта.
— Удивително! — извика Лао Цзин.
— На лодката прочетох името на фрегатата.
Изключено е да греша.
— Добре… Запомни ли по-младия французин?
— Разбира се.
— Ще успееш ли да му предадеш едно писмо?
— Няма нищо по-лесно от това, господине.
— Добре, но трябва да го направиш така, че никой от двамата му другари да не забележи това.
— И това може да стане.
— Запомни, че е много важно да не забележат другите.
— Имам едно предложение.
— Говори!
— Понеже този френски кораб има асигнации за нас, би могло от Ваше име да предложим някакви подаръци на офицерите му. Бих взел една кошница с банани, ананаси, портокали и други плодове и бих ги занесъл на фрегатата.
— Като търговец ли? Не е лошо.
— Не, господине. Военните разпоредби са много строги и няма да ме допуснат на кораба.
— А после какво ще правиш?
— Когато наближа кораба, ще започна да викам: „Подаръци, подаръци от банкера Лао Цзин за екипажа на френската фрегата“ — Тогава, сигурен съм, че ще ме пуснат с плодовете на кораба.
— Не е лошо! Оказва се, че имаш чудесни идеи!
— Щом се кача на палубата, веднага ще връча на офицерите и на командира на фрегатата покани за Вашия прием.
— Много добре! Ето една идея, която не ми беше хрумвала и която е съвсем навременна — извика възхитено банкерът.
— Заедно с билетите ще мога да връча незабелязано и писмото на младия французин.
— Отлично. Сега се заеми с осъществяването на плана — завърши Лао Цзин.
„Двоен изменник е този Ли Ван — помисли си банкерът. — Неговото поведение е много по-лошо, отколкото изглежда на пръв поглед. Да отиде на военен кораб, враждебен на нашите джонки. Какво по-недостойно от това?… Първо се колебаех, търсейки средство, но сега не ми остава нищо друго, освен да поговоря с младия французин, който внушава известно доверие. Мисля, че няма да скрие истината, ако апелирам към неговата честност и съвест. Така ще узная каква е участта на приятеля ми Фо. Може би е бил свидетел на смъртта му и знае кой е избран за наследник… Ще му кажа, че искам да говорим насаме и че ще направя всичко за него, ако ми каже истината.“
В това време слугата яваец, натоварен с огромна кошница, пълна с ароматни южни плодове, които изобилстват на острова, се приближи към борда на „Бдителни“.
— Подаръци! Подаръци от Лао Цзин! — започна да вика той. Моряците от екипажа на броненосеца, които бяха в почивка, веднага забелязаха идващия гост и като чуха разваления му френски, започнаха да го имитират. Един от офицерите, дочувайки името на Лао Цзин, се скара на моряците и съобщи на заместник капитана Лука Панарван за дошлия яваец.
— Дявол да го вземе! Пратеник от Лао Цзин! Трябва да го приемем, чудесно ще ни дойдат плодовете, които ще заменят опротивялото ни холандско сирене.
— Панарван, обичате ли холандско сирене?
— Зависи…
— От какво?
— От вятъра, от морето, от времето, от настроението на капитана…
— Честна дума, с Вас не може да се говори сериозно.
— Вижте! В ръцете на тази явайска маймуна има някакъв пакет. Трябва да е от Лао Цзин.
— Сигурно.
— В такъв случай — каза заместникът, — пуснете го на кораба, но внимавайте с плодовете! Да не отидат на дъното!