— Бъдете спокоен.
За две минути яваецът с плодовете беше на палубата на „Бдителни“, но никой не посегна към тях, докато командирът Мае дьо ла Шение не разреши. Този храбър морски вълк се готвеше да направи посещение на френския консул, на банкера Лао Цзин и на капитаните на двата американски броненосеца. Когато корабът влизаше в рейд, те го бяха приветствали със салют от 21 топовни изстрела. На палубата командирът завари целия екипаж около яваеца с примамливата кошница плодове.
— Какво искате? — попита той.
— Нося подаръци от господин Лао Цзин за екипажа — отговори спокойно яваецът.
— Добре — отговори равнодушно командирът на кораба.
— Нещо друго? — попита той и пое поканата от слугата.
— Ето, господа, една приятна вест за всички. Банкерът Лао Цзин ни кани на вечеря днес в своя разкошен дом, наречен „Тихия кът“. Нашият приятел, мандаринът Ли Ван ни е говорил такива неща за вечерите на банкера, че сега ни остава само да видим със собствените си очи онова, за което само сме слушали. Утре може би ще се върнете тук с подарък — кон, или слон.
Доволен от своята шега, намекваща за щедрите подаръци на богаташа, Мае дьо ла Шение продължи с бащински тон:
— Поканени са четиринадесет души, като нито един от офицерите не е забравен. Но аз не зная как всички ще напуснем „Бдителни“. Корабът не трябва да остава без офицер дори и една вечер. Двама доброволци трябва да останат на вахта до осем часа сутринта.
Командирът огледа целия екипаж, но никой не се обади.
— Е, тогава ще хвърляме жребий.
Всички мълчаха, защото вече знаеха как командирът постъпва в такива случаи и решава затрудненията. Не се излъгаха в очакванията си, защото накрая той каза:
— Няма какво да се прави, както винаги старият ще се жертва, а младежта ще се весели. Нали, стари мой Панарван? Какво е на нашите години музиката и целият този суетен блясък? Само досада!
— Разбира се — съгласи се Панарван. — Освен това младите трябва да се повеселят, защото след два дни ни очаква трудна схватка с пиратските джонки.
— Наистина — потвърди отново Панарван. — А ние, докато трае приемът, ще поиграем вист, нали? Само трябва да намерим трети партньор. Забравих нашия мил доктор. Приемате ли поканата?
— С най-голямо удоволствие — обади се докторът, — но и аз бих искал да присъствам на една от тези приказни вечери, за които толкова много се говори и които…
— Ясно. Разбрах, докторе. И Вие сте заинтригуван от разказите на почтения Ли Ван. Не искам да Ви лишавам от удоволствия. И тъй, Панарван, оставаме само двамата. Вистът се отлага. Ще си припомним нашето минало, а в живота си сме имали доста приключения, нали, стари морски вълко?
— Разбира се — потвърди Панарван и прибави шепнешком, но така, че всички офицери да го чуят:
— Представям си колко ще бъде интересно!…
Глава VI
Докато капитанът на френския броненосец разговаряше със своя екипаж, яваецът, който беше донесъл подаръците и поканите за приема, незабелязано се приближи до Ланжле и пъхна в ръката му бележка. Парижанинът беше готов да го заговори, но слугата направи знак да замълчи и веднага се дръпна встрани.
Ланжле разбра всичко и побърза да се оттегли в каютата си. Там той прочете бележката от Лао Цзин и след няколко минути отново се качи на палубата. В ръката си държеше смачкана хартия. Минавайки покрай яваеца, той я пусна небрежно и продължи пътя си. Яваецът бързо я взе и я мушна в джоба си, после слезе в лодката.
Тази безмълвна и бърза сцена остана незабелязана за другите. Когато се върна при своя господар, яваецът изглади листа, запечата го в плик, сложи го на сребърен поднос и го занесе на господаря си без да се смути, че той разговаря с Мае дьо ла Шение и с командира на американските фрегати, които бяха побързали да нанесат своята първа визита. Това беше знак за бързото оттегляне на гостите. Останал сам, Лао Цзин нетърпеливо отвори плика и прочете следното:
„Като държа на Вашето обещание, стига то да е честно, искам да Ви уверя, че винаги съм бил на услугите на смелите хора, какъвто, струва ми се, сте Вие. Мисля, че можем да бъдем полезни един на друг. Приемам Вашето предложение и ще се явя в определения от Вас час. Ланжле.“
За моряк без особено образование, какъвто беше авторът, писмото не беше написано лошо, но с една малко смешна натруфеност, особено в израза: „на услугите на смелите хора“.
Банкерът неволно се усмихна като четеше тези думи, въпреки че авторът ги смяташе за много оригинални. Това обаче не промени мнението му за Ланжле.
„Вижда ми се честно момче — каза си той, — и ако не съм се излъгал в него, ще го възнаградя богато и пак ще му остана длъжник.“