Лао Цзин беше приключил работите си в града и се отправи към своя „Тих кът“, за да направи последен оглед преди предстоящата вечер.
— Е — обърна се той към своя главен разпоредител, — всичко ли е готово?
— Всичко, Ваше превъзходителство. Никога гостите не са виждали такива подаръци, каквито сме приготвили.
— Отлично! Нека още веднъж да ги видя.
Двамата влязоха в една стая и затвориха грижливо вратата след себе си. Никой не биваше да знае предварително каква ще бъде изненадата.
Ще оставим банкера с неговата безумна разточителност да устройва приема в приказния си дворец и ще се върнем при Ланжле, който през това време грижливо се подготвяше за вечерта. Той обмисляше как незабелязан от никого да напусне бала и да се срещне с банкера.
Време е да обясним на читателите но каква случайност Ланжле и Гроляр се намираха на „Бдителни“, а заедно с тях и членът на върховния съвет на джонките, честолюбивият и предприемчив Ли Ван.
Не бих искал да забавям динамиката на събитията с дълги описания. Ние вече видяхме как „Йен“ с всичките си пасажери избягна онези сериозни опасности, които го заплашваха в Сан Франциско, спускайки се и умело маневрирайки в ужасния ураган. Новият Куан нямаше намерение да държи повече в плен полицейския агент Гроляр, който оттук нататък би могъл само да му пречи. Затова като разбра какво иска Гроляр от наследника на Фо, Бартес реши да го освободи, осигурявайки му за придружител Ланжле, който да узнава тайните му ходове и да ги съобщава навреме.
За по-голяма достоверност Гроляр трябваше да избяга от „Йен“, а Ланжле да му съдейства и да тръгне с него, уж страхувайки се от строгото наказание за съучастничество в бягството на пленника. С една дума, решиха да разиграят една комедия с главен герой Гроляр като реванш за непрекъснатото му шпиониране на кораба, още при самото тръгване от Нова Каледония. Опасно би било да оставят такъв човек свободен, защото във всяко пристанище той би могъл да даде сведения за „Йен“ и да се повтори историята от Сан Франциско. Затова беше решено Ланжле да избяга заедно с него, за да може да съобщава на своите другари всяка съмнителна постъпка на тази личност.
Това бягство трябваше да стане в мексиканското пристанище Акапулко, където „Йен“ беше акостирал за среща с новия броненосец „Фо“, познат вече на читателя. За развлечение на екипажа украсиха бягството с различни комични подробности. Моряците избухваха във смях, когато Гроляр приемаше всичко за чиста монета и трепереше от страх. Оковаха го в тежки вериги, които непрекъснато му напомняха, че с него е свършено и никога няма да може да се освободи. Когато Ланжле донесе храна на затворника, последният извика:
— Ах, колко се радвам, че назначиха теб за мой надзирател! Сега мога да бъда спокоен, че няма да бъда отровен.
Ланжле престорено страхливо допря пръст до устните си, но нищо не каза. На другия ден прошепна:
— Разчитайте на мене. Вечерта той донесе парче хляб и озъртайки се безпокойно, каза:
— Нося ви пила… ще я използвате, когато Ви кажа!
— Защо не сега? — попита пленникът.
— Защото в открито море няма да можем да избягаме. Освен това се страхувам от Порник, който ужасно Ви мрази и няма да се церемони много с Вас.
— Негодник! Какво лошо съм му сторил?
— Не зная. Навярно това, че искахте да ни злепоставите всички в Сан Франциско. Безпокоя се, че той има много остър слух, долавя и най-слабия шум, затова ще се освободите от веригите едва след като се уверя, че е заспал.
— Това е ужасно! — съкрушено каза пленникът.
— Но Вие сте с мен, нали? Все пак аз Ви помогнах да избягате от Нова Каледония.
— Разбира се, никога няма да забравя жеста Ви и от благодарност ще Ви съдействам да се измъкнете от това дяволско място.
— Много сте добър! Благодаря Ви! — трогнато възкликна Гроляр.
След време Ланжле съобщи на Гроляр, който наистина беше повярвал, че е затворник:
— Днес, бедни господине, ще Ви съдят — в два часа през нощта. Порник настоя за това.
— Мерзавец!… О, Боже!
— Той също е сред съдиите, но аз ще го изоблича в подлите му намерения.
— Безполезно е. Няма да Ви позволят да си отворите даже устата. Не разбирате ли, че вече сте осъден?
— И каква е присъдата ми?
— Ще Ви обесят. Затова тази нощ в девет часа, докато другите спят, изпилете веригата. До два часа ще имате достатъчно време и ще сме свършили, когато дойдат за Вас.
— Ще успея ли?
— Мисля, че да. Но ако нещо осуети плановете ни, ще имате на разположение още две нощи, тъй като екзекуцията се извършва два дни след произнасяне на присъдата. В пристанището се очаква да пристигне нов китайски броненосец.