— Недей да ни плашиш! — засмя се Бартес.
— Зная, че не си страхливец. Но работата не е там. Ти трябва да разбереш, че си в опасност. Най-сетне, щом сте толкова милостиви, вместо да го пускате да избяга, бихте могли да го държите в плен, като го настаните в отделна каюта, без да го пускате на брега. Можеше и напълно да го обезвредите и то без това да ви коства особени усилия. А вие какво направихте? Устроихте един фарс, като го пуснахте на свобода и му изпратихте Ланжле за другар и надзирател… Излишни притеснения за вас и унижения за офицера. Каква глупава комедия, за която може скъпо да платите! Не, господа, не мога да се съглася с вас.
— Може би си прав — заключи Бартес. — Но стореното не може да се промени. Сега да вървим при Лао Цзин!
Глава IX
— Добре дошъл, скъпи господине! — приветливо поздрави Лао Цзин на френски и се усмихна на учудения израз на Ланжле, който мислеше, че ще разговаря с банкера чрез преводач.
— Добре дошъл, седнете! Вие можете да ми помогнете, при това не само на мене, а на много по-влиятелни и могъщи хора, които също се надяват на Вас.
Ланжле отвърна с обичайните вежливи фрази и седна на предложеното място.
— Надявам се, че ще бъдете напълно откровен в предстоящия разговор!
— Аз съм на Вашите услуги — отвърна с лек поклон Ланжле.
— Разчитаме, че ще ни съобщите нещо важно и полезно за нашето Общество.
— Скъпи господине — започна Ланжле, — бих могъл да премълча, тъй като предпазливостта никога не е излишна, но аз реших да бъда откровен с Вас и Вие трябва да приемете моите думи като чиста истина.
— Значи правилно съм Ви преценил — каза Лао Цзин. — Доволен съм, че не съм се излъгал в своите предположения. Но да преминем направо към въпроса. Тази сутрин, когато тримата бяхте при мен, от думите Ви разбрах, че добре сте познавали моя стар приятел Фо, който преди две години замина за Европа. И до днес от него няма никакви вести.
— Да, запознах се с него в Нумея, където бяхме на заточение. Благодарение на Фо успяхме да избягаме от затвора.
— Значи сте бил затворник?
— Да, но не за углавно престъпление, а за нарушаване на военната дисциплина.
— Схващам разликата, скъпи господине. Вие не сте прегрешили в нищо, което петни честта и затова не сте изгубили правото си да се върнете в обществото на порядъчните хора.
— Точно така — отвърна с достойнство парижанинът.
— Да продължим. Кажете ми, вярно ли е, че моят приятел Фо е починал в Сан Франциско?
— Вярно е. Той почина в ръцете на своя осиновен наследник и в присъствието на тримата си неразделни другари.
— Вие присъствахте ли на неговата смърт?
— Не. В каютата на кораба, където се случи това, бяха само изброените четири лица.
— Какъв човек е този, когото Вие нарекохте осиновен наследник на Фо?
— Достоен мъж. Притежава онези качества, които карат околните да го обичат и уважават.
— Фо беше тънък познавач на човешката душа и не би могъл да сгреши в избора на своя наследник — каза на себе си Лао Цзин и помълча няколко минути, потънал в размисъл.
Ланжле почтително запази тишина. После банкерът поднови прекъснатия разговор. Той искаше да узнае всичко, да разсее съмненията и колебанията си, за да може, когато реши да действа, да познава всички обстоятелства до най-малката подробност.
— Още един въпрос, господине — обърна се той към събеседника си. — Сигурно сте забелязал, че Фо винаги носеше на левия си показалец голям златен пръстен?
— Естествено. На всички ни беше направило впечатление. Но тъй като покойният Фо не беше от онези хора, които можеш да разпитваш за всичко, то ние предположихме, че този пръстен сигурно означава някакво високо звание в неговата родина.
— Не сте се излъгали. А сега, господине, ще Ви задам много важен въпрос. Моля да ми отговорите по съвест, защото Вашите думи могат да имат съдбоносни последици. След смъртта на Фо видяхте ли някой от неговите близки да носи този пръстен?
Преди да отговори, парижанинът погледна банкера, като че ли искаше да проникне в неговите мисли. Лао Цзин също се взираше изпитателно в своя събеседник, опитвайки се да отгатне неговия отговор.
— Уважаеми господине — каза Ланжле развълнувано, — и други са ми задавали този въпрос, но аз отговарях отрицателно, защото усещах, че им липсва деликатност и порядъчност и се страхувах да не навлека непоправимо зло на този, когото обичам и уважавам и за когото съм готов да пожертвам дори себе си!