— А сега? — попита банкерът.
— Сега е друго нещо. Вие ми внушавате доверие и симпатия. Струва ми се, че ще направя грешка ако скрия истината… Да, аз видях този пръстен на ръката на един човек след смъртта на уважаемия Фо — на неговия осиновен наследник: Едмон Бартес.
Лао Цзин бързо стана от мястото си и развълнувано стисна ръката на Ланжле.
— Благодаря Ви! Хиляди пъти Ви благодаря! Сега мога да действам съгласно волята и избора на моя скъп покоен приятел. С пълно право мога да накажа виновните и да обявя на всички, че властта се поема от нашия нов законен наследник. Това е най-важното, което исках да узная от Вас… И още един въпрос. Не знаете ли къде се намират сега господин Едмон Бартес и тримата сподвижници на покойния Фо?
— Не мога да Ви дам точен отговор, но имам сведения, че са в Батавия, съдейки от писмата, които получих днес. Надявам се тази вечер да присъстват на Вашия прием.
— Чудесно! Радвам се, че не поканих Ли Ван и Вашия съотечественик, който никак не ми се по-нрави. Наближава моментът, в който всеки ще получи това, което му се полага. — Длъжен съм да Ви предупредя, че мнимият маркиз дьо Сен Фюрси притежава официален документ, който му дава право да арестува всички избягали френски престъпници. Той го носи винаги у себе си и може всеки момент да използва пълномощията си, за да задържи бегълците от Нумея заедно с Едмон Бартес. Няма защо да Ви напомням, че това би зарадвало извънредно много господин Ли Ван. Трябва или нашите приятели да напуснат Батавия, или дьо Сен Фюрси да бъде обезвреден. Мисля, че с Вашето влияние тук бихте могли да направите много…
— Господине, аз като китаец не мога да се противопоставя на холандския закон, според който заловените престъпници трябва да се предадат на френските власти, но има и други средства. — Лао Цзин се усмихна хитро. — Господин дьо Сен Фюрси би могъл да загуби официалния документ… Какво би станало тогава?
— Ще бъде безсилен и докато очаква ново нареждане от Европа…
— Ще имаме време да уредим нашите проблеми. Много добре! Вие казахте, струва ми се, че носи винаги документа у себе си?
— Да, в един малък портфейл, който крие в левия вътрешен джоб на сакото си.
— Това е достатъчно… Сега, скъпи господине, можете да се присъедините към моите гости. Длъжен съм да Ви благодаря за услугата към нашето тайно Общество. Сега ще можем да действаме спокойно и с чиста съвест. Позволете да Ви предложа един малък чек в английската банка за спомен от нашата среща. Ще ми бъде неприятно, ако откажете да приемете този скромен жест на благодарност.
Ланжле взе подадения лист, поклони се, бегло погледна чека и го сложи в джоба си. С него той можеше да получи четиридесет хиляди фунта стерлинги. Китайският банкер му се беше отблагодарил с един милион франка… Щом Ланжле се оттегли, Лао Цзин извика своя верен слуга.
— Веднага изпрати някого да ми доведе главатаря на крадците!
— Слушам.
— Побързай!
— Ще чакам тук.
— Желанието Ви ще бъде изпълнено веднага. Той сигурно се навърта наоколо заради Вашия прием…
— Още по-добре. „Сега разбирам — помисли си банкерът — защо този негодник Ли Ван така смело спекулираше с мен сутринта. Той разчита на проклетия документ на маркиз дьо Сен Фюрси. Като избягали от заточение престъпници, тримата съветници на Фо и неговият осиновен наследник ще бъдат арестувани. Изменникът Ли Ван ще постигне своята цел и по силата на тази подла принуда трябваше да го признаем за «Куан» и да се подчиним на волята му. Благодарение на Ланжле тази несправедливост ще бъде предотвратена. Какъв добър и честен човек е той! Дано не се случи само някакво нещастие на четиримата по пътя за Батавия.“
В този момент вратата се отвори и в павилиона влезе главатарят на крадците — висок, слаб като скелет, черен и намазан целият с кокосово масло, за да се изплъзва лесно от ръцете на полицаите.
— Ти ли си главатарят? — попита банкерът.
— На Вашите услуги, господине.
— Ела по-близо! Не искам да говоря високо.
Високият мъж се приближи и Лао Цзин започна тихо да му обяснява нещо. Необичайният посетител почтително закима с глава.
— Разбра ли всичко?
— Да, всичко запомних.
— Сега върви и действай! Ако изпълниш всичко, ще ти дам толкова, че да осигуриш за цял живот и себе си, и семейството си…
Банкерът се обърна към прислужника:
— Веднага ме извикай, щом човекът, който излезе преди малко, се върне с отговор!
— Слушам, господине! — отговори слугата.
Малко по-късно тримата напуснаха павилиона в различни посоки.