— Ваше превъзходителство — опита се да му възрази прокурорът, — позволете да Ви обясня!…
— Не е време за обяснения — прекъсна го генерал-губернаторът. — Нима искате да запалят Батавия? За това са достатъчни само някакви десетина минути. Разпоредете се веднага да се изпълни заповедта ми!
Уолтър Дигби се завърна на своя кораб и издаде заповед за предупредителен изстрел. Ако не изпълнеха условието, което постави, щеше да започне обстрел на града.
Когато чу изстрела, бедният прокурор така се уплаши, че воден от страх заповедта му за освобождаване да не се разбере погрешно, отиде лично във форт Хауптман.
— Свободен сте — каза той запъхтян на Фред Робинсън.
— А моите трима приятели?
— Заповедта се отнася само до Вас, господине.
— В такъв случай оставам и аз — твърдо заяви Бартес.
— Нещастнико! — ядосано извика прокурорът. — С Вашата упоритост Вие обричате града на гибел!
— Какво ме интересува Вашия град! Аз или ще изляза от тук заедно с моите другари, или ще остана с тях!
— Колко са упорити тези американци! Господ знае какво е това! За Бога, заминавайте и четиримата! По-бързо, защото само един снаряд е достатъчен да запали целия град!
„Не му е лека работата“ — помисли си с усмивка Бартес. Той съжали бедния пазител на закона, който с такова самодоволство се разпореждаше на приема у Лао Цзин, а сега имаше такъв жалък вид. Без да се бави, той напусна форта и се отправи към своя кораб. Знаеше, че Уолтър Дигби никак не обича да се шегува и е способен да изпълни своята закана, като използва всички оръдия и на двата броненосеца.
Американските кораби бяха осветени до върховете на мачтите, като при изключителен случай. Офицерите стояха на своите постове, готови при подаден от командира сигнал да стрелят. Бартес побърза да даде знак и веднага получи отговор от борда на „Калифорния“.
— Всичко е спокойно и градът може да заспи.
Прокурорът обаче още беше под напрежение и бързаше към генерал-губернатора, за да му съобщи за изпълнението на заповедта.
— Значи освободихте и китайците?
— Бях принуден, Ваше превъзходителство, от този дявол. Ако се бях забавил само една минута, градът щеше да бъде засипан от снаряди.
— Прав сте, но утре сигурно ще имаме неприятности с френския представител — забеляза генерал-губернаторът и подръпна краищата на белите си мустаци.
— Не би трябвало — отвърна уверено прокурорът. — Оръжието е едно нещо, а дипломацията — съвсем друго. В дипломацията не бива да се бърза, а и ние нямаме пряко нареждане от френското правителство за залавянето на тези лица.
— Да допуснем, че сте прав — съгласи се с уморен глас генерал-губернаторът. — Все пак аз Ви съветвам да потулите случилото се.
— И аз съм на същото мнение, Ваше превъзходителство. Веднага ще взема нужните мерки.
— Това е единственият начин да удовлетворим всички, повярвайте на моя опит! А сега можете да се оттеглите, напълно заслужихте почивката си. Вървете със здраве.
Прокурорът се поклони и излезе. По-късно, когато се прибра в къщи, той не можа да заспи през цялата нощ. Мислеше за упреците, които щеше да отправи към него на сутринта „маркиз дьо Сен Фюрси“. Горчивият опит от инцидента го накара да се закълне пред себе си, че никога повече да не се забърква в подобни истории.
Бартес, доволен от щастливия обрат на нещата, напразно ликуваше от победата над Гроляр. Той подценяваше противника си — ловък и хитър полицай, опитен детектив, който никога не се отчайва, колкото и да е обезкуражен, трудно се лъже и най-вече след всеки неуспех става по-опасен със своите хитри интриги и комбинации.
На другия ден като узна за станалото, мнимият маркиз изслуша вестта за провала на своя план с привидно спокойствие. Равнодушно прие съчувствията, изказани от командира на „Бдителни“:
— Е, драги маркиз, тези мерзавци — американците Ви поставиха в неспасяем шах.
— Нека да изчакаме края! — отвърна той през зъби. — Също като в играта на вист, добрите играчи никога не се отчайват след първия неуспех.
Когато влезе в каютата си и започна да преглежда документите, Гроляр се учуди, че не вижда портфейла, където пази секретните си книжа. Той прерови куфара, после сандъка, под масата, леглото, но никъде не го намери.
— Ограбен съм! Повече от ясно е, че съм ограбен! — извика той приглушено с отпуснати ръце и бледо лице.
Враговете му бяха отнели едничкото оръжие, което го правеше всемогъщ. Сега те празнуват победата си над него, а той е безсилен. Той е едно нищо! Кой му нанесе този страшен удар? Не беше нужно дълго да търси отговора — разбира се Лао Цзин. Той е и никой друг! Милионите бяха свършили своята работа. С тяхна помощ можеше да се постигне всичко. Нямаше човек, който да откаже услугите си на богатия банкер, особено крадците. Гроляр напрегна паметта си, за да си спомни кога може да са извършили кражбата. Прехвърли събитията от предишния ден и се спря на приема у банкера, навалицата, блъсканицата пред входа, навярно инсценирани нарочно. Да, точно в този момент са откраднали портфейла с важните документи.