След като се опомни от станалото, детективът побърза за срещата с прокурора, където изслуша извиненията му и се уговори с него делото да не се представя пред съда под предлог, че липсват достатъчно факти. За освобождаването на пленниците решиха да премълчат. После „маркиз дьо Сен Фюрси“ отиде в телеграфната станция и установи връзка със Сингапур. В главата му вече се оформяше идеята за отмъщение на омразните врагове.
След шест дни дойде и резултатът от неговите усилия. На борсата в Батавия се получи следната телеграма от канцеларията на американското правителство: „Във военния флот на Съединените Щати не фигурират корабите «Хъдзън» и «Калифорния», както и морски капитани под имената Уолтър Дигби и Фред Робинсън. Въз основа на казаното споменатите кораби и командири, пристигнали на Батавското пристанище, трябва да се считат за пирати. Те подлежат на общоприетите закони от всички цивилизовани страни. Подписал: Бърнард — министър на войната и флота. Уингтън.“
В телеграмата имаше и секретна част, която американският консул не счете за нужно да оповестява. В нея се съобщаваше, че американската ескадра, идваща от Хонг Конг, е получила заповед да се присъедини към английската. И заедно с френската фрегата „Бдителни“, всички заедно да заловят двата кораба. Трябваше да ги предадат на международния морски съд в Малака.
Телеграмата предизвика сензация в града.
Всички жители на Батавия нетърпеливо чакаха да стане осемнадесет часа, защото по това време морските офицери се хранеха в „Източния хотел“. Дали и днес след телеграмата ще дойдат заедно така, като че ли нищо не се е случило?
Още преди осемнадесет часа лодките се отделиха от американските броненосци. Сега те бяха въоръжени с леки оръдия и в тях седеше много-числен екипаж.
Офицерите слязоха, предвождани от двамата командири, важни и спокойни, но без да се държат предизвикателно.
Тълпата изпълни цялото крайбрежие и когато моряците се подредиха в стройни редици и тръгнаха към хотела, чуха се аплодисменти, защото навсякъде публиката си остава публика. А младостта и решителността навсякъде предизвикват възхищение.
На терасата на „Източния хотел“ масите бяха сервирани. Но почти веднага се появи адютанта на генерал-губернатора с нареждане моряците веднага да се върнат на корабите си.
— Кажете на този, който Ви е изпратил — каза един от командирите, — че ние сме в свободна страна и ще правим това, което пожелаем, без да нарушаваме законите, разбира се. Ако употребите сила спрямо нас, тогава ще видим какво ще правим. Заемете местата си на масата, господа!
Капитанът се оттегли при другарите си. За да се избегне евентуален съдбоносен сблъсък, оставиха ги необезпокоявани през този ден, но на другия взеха енергични мерки. Към четири часа след обяд един полк и две артилерийски батареи заеха позиции по цялото крайбрежие. Полковникът, който ги командваше, получи заповед да не пуска американските моряци на брега. Ако окажат съпротива, да се отнесат с тях като с неприятели. Тълпата нарастваше непрекъснато.
В седемнадесет часа и петдесет минути същите лодки отплаваха от броненосците и се насочиха към брега.
Като че вълна заля тълпата. Чуваха се оживени коментари, сдържани викове. Нещо ще се случи! Как ще свърши всичко това?
Глава XIII
На другия ден след приема при Лао Цзин и последвалите го събития, Ли Ван и Гроляр отидоха при банкера, за да продължат разговора с него. След като видяха провала на плановете си, те решиха чрез отстъпки да го спечелят на своя страна.
В това време Лао Цзин разговаряше оживено с Бартес и неговия приятел Гастон дьо ла Жонкер. Като получи известие за идването на Ли Ван, той помоли събеседниците си да минат в съседната стая, предвиждайки, че разговорът с новите гости ще има важно значение за плановете на младите хора. Работата беше в това, че бащата на Гастон дьо ла Жонкер отговаряше за скъпоценностите на френската корона. След открадването на камъка „Регент“, той се чувстваше компрометиран, въпреки всеобщото убеждение, че е невинен. Опитваше се чрез всички възможни средства да възстанови своята репутация, затова изпрати сина си да търси „Регент“, като се надяваше че със своята ловкост и находчивост младежът ще възстанови не само честта на баща си, но ще запази и мястото, което му осигуряваше средствата за живот.