— Буда прие твоята клетва — завърши на китайски банкерът.
— Ще ми позволите ли да обмислям всеки въпрос? — попита на френски Ли Ван.
— Това е Ваше право — успокои го Лао Цзин.
Първият въпрос, който се готвеше да зададе банкерът, беше толкова важен, че можеше да определи хода на целия следващ разговор.
— Кажете ми, какво Ви накара да останете десет дни в Цариград след връщането Ви от Париж със скиптъра на Цин и скъпоценния камък от френската корона, наречен „Регент“?
Ли Ван трепна и се почувства хванат в неочаквана клопка. Трябваше ли да каже цялата истина? „Какво ли ще си помисли маркиз дьо Сен Фюрси в този случай? Може би Лао Цзин не знае каква е причината за престоя ми в Цариград? Но тогава, защо ми зададе този въпрос“?
И той започна да отговаря наслука, без да е сигурен какъв ще бъде резултатът, доверявайки се само на своето вдъхновение:
— Аз останах в Цариград, първо, за да заблудя тези, които биха се опитали да ме преследват.
Тук внезапно Ли Ван млъкна, търсейки нужните думи, но не ги намери.
— Вие казахте „първо“ — повтори неговите думи банкерът. — Това „първо“ е един от ония заобиколим пътища в разговора, от които Ви предупреждавах да не се възползвате. Но понеже след това „първо“ идва и „второ“, то аз Ви разбирам и Ви моля да продължите. Е, говорете, защото после ще бъде късно! Измина вече една минута! Не мислете, че имате работа с човек, който задава безсмислени въпроси.
Тези думи ясно показаха, че банкерът изисква ясен, точен и задоволителен отговор на първия си въпрос. Лао Цзин стана, за да повика слугата.
— Отговорете! — енергично се намеси Гроляр, сякаш важността на въпроса засягаше самия него.
Лао Цзин вече вдигаше ръка за слугата, когато Ли Ван стана, без да знае какво да прави и се опита да завърши своя отговор:
— А и за да се срещна с местните ювелири, които са известни в целия Изток.
Той пак замълча.
Лао Цзин стоеше с часовник в ръка. Ли Ван объркано го гледаше, но като разбра, че банкерът отново се кани да повика слугата, продължи с престорено желание:
— Хрумна ми една идея. Исках да запазя копие на камъка „Регент“ и затова поръчах на един ювелир да направи имитация. Той идваше да работи при мен. Не му позволявах дори да се допира до камъка. Можеше да го вижда само през стъклото на здраво заключено сандъче.
Работата излезе сполучлива и само най-опитен експерт би могъл да различи истинския камък от имитацията.
— Какво стана после? — попита Лао Цзин.
— В Цариград нищо повече не съм правил — завърши Ли Ван, отново започвайки да извърта отговора си.
— Така!… Но в Пекин?
— Формулирайте по-ясно въпроса си.
— Когато представихте и двата камъка на императрицата, забелязахте ли нещо, като напускахте двореца?…
Този въпрос и втренченият поглед на Лао Цзин сякаш парализираха Ли Ван. Той се обърка и повече не можеше да каже нито една дума.
Банкерът го съжали и меко произнесе:
— Добре, аз ще Ви помогна. На вас оставям да кажете — да или не. Вие сте бил така смутен от предстоящата среща с императрицата, че сте разменили двете сандъчета, като сте й дали вместо „Регент“ — имитацията. Така ли е?
— Да! — При този отговор Ли Ван имаше най-жалък вид. — „Защо да крия истината, когато Лао Цзин знае всичко?“ Но той се лъжеше. Лао Цзин не знаеше нищо. Предишният ден, когато Ли Ван се смути от неочаквания му въпрос за „Регент“, банкерът само предположи такъв вариант. Сега това предположение се потвърди.
„Ах, мошеник! Жалък крадец!“ — възмути се Гроляр, осъзнал признанието за смяната на бележитата скъпоценност, която той две години търсеше на Изток. Въздържа се да даде воля на изблика си на възмущение. Възпря го това, че скъпата вещ още не е в ръцете му. Тепърва му предстоеше най-трудната работа — да я вземе от своя съюзник. Но ще се съгласи ли той сега, когато работата взе такъв неочакван обрат?
— Е, това е всичко! — каза иронично Лао Цзин. — Всичко, мили мой Ли Ван! Вие сам виждате, че по-лошо от това не можеше и да бъде. При това претендирате да сте главата на най-могъщото общество в света? И така, привет на бъдещия Крал на Смъртта.
Глава XIV
— Как да разбирам Вашите последни думи? — попита Ли Ван, чувствайки недоволството на банкера от дейността му в Пекин.
— Точно така, както ги чухте, мили мой. Вие изкупихте вината си с Вашата откровеност — отговори банкерът и добави наум „към която аз ви принудих!“.
Смятайки каузата си за изгубена, Ли Ван бързо се опомни. Банкерът говореше и гледаше сериозно, без никакви признаци за издевателство над него. При този обрат на нещата Гроляр реши, че е уместно да припомни условията за предаването на „Регент“, както отдавна се бяха уговорили с Ли Ван, но Лао Цзин го изпревари: