— Сега, мили мой — каза той на Ли Ван, — трябва да ми предадете брилянта. Аз ще го съхранявам до деня на Вашето избиране за глава на могъщото общество. Тогава ще можете да го връчите на г-н дьо Сен Фюрси… Или предпочитате да го дадете сега на маркиза в мое присъствие?…
Гроляр видя, че неговата мисия се развива успешно и се зарадва. Лао Цзин продължи:
— И така, приятелю, по-скоро, Ваша светлост, изпълнете това условие. Не казвайте, че брилянтът не у Вас. Подобна вещ никога не се оставя някъде. Винаги се държи в сигурен джоб, без човек да се разделя нито за минута с нея. Ако след Вашето признание започнете да твърдите обратното, то това ще бъде лъжа, след която за съжаление ще трябва да се разделим.
Заплахата подейства и Ли Ван без желание извади от вътрешния джоб на долното си сако, недостъпен и за най-ловкия крадец, малка, здраво затворена касета. През стъклото на касетата се виждаше великолепният „Регент“. След като го извади, камъкът заблестя с всички цветове на дъгата.
Гроляр протегна ръка към него, но банкерът вежливо я отстрани и каза:
— Нека всичко върви по реда си. Наистина Вие имате уговорка помежду си, но аз искам да зная, желае ли г-н Ли Ван да я изпълни незабавно, или предпочита да изчака времето, когато постигне своята цел и стане глава на нашето тайно общество. За това няма да се наложи да чака дълго. Имам начин да потърся касетата, в която се пази пръстена на властта и сам да провъзглася новия Куан на острова резиденция на неговите предшественици.
Като чу това, Ли Ван подаде „Регент“ на банкера, който спокойно го взе.
— Надявам се — каза развълнувано претендентът за Куан, — че Вие ще върнете това съкровище, ако не успея в избора…
— Разбира се, приятелю мой бъдещ Куан! — успокои го Лао Цзин. — Ако това се случи, а то е невъзможно, аз ще изпълня своето обещание. Ще Ви върна „Регент“, а после Вие с маркиза правете каквото искате, това не ме интересува…
Разрешението на нещата не се понрави на Гроляр, но той не се опита да спори. Мислеше, че ако не получи „Регент“ от китайците, можеше да го вземе по законен път, като поиска съдействието на холандските власти.
Междувременно, наблюдавайки своите гости, банкерът си мислеше: „Не, господа, не вие ще върнете брилянта на френското правителство. Тук аз виждам прекрасна възможност за Бартес да предразположи властите на своята страна, въпреки че може и да няма нужда от това. С помощта на богатствата, с които скоро ще разполага, той ще може да отмъсти на своите врагове, които го опозориха и пратиха на заточение като последен крадец. Колко е ужасна историята, която ми разказа и колко неговият беден баща е изстрадал с нея!“
Лао Цзин си спомни за двамата си сина, загинали много млади. Мисълта за тях извика сълзи в очите му, устремени нанякъде, невиждащи нищо… Но изведнъж влезе Саранга и банкерът по неволя трябваше да се върне към действителността.
— Ти ли си, мой верни Саранга? Готов ли си вече?
— Да, господине!
— Добре! Това са двамата джентълмени, които ще трябва да отведеш към пещерите на Мара.
Малаецът трепна и погледна към Ли Ван и Гроляр като към осъдени на смърт, но лицето му остана непроницаемо. Волята на неговия господар беше закон, нетърпящ никакви разсъждения и възражения.
— В градината, господине — забеляза малаецът, — четирима моряци чужденци чакат Вашите заповеди.
— Добре. След няколко минути ще узнаеш времето за твоето заминаване.
Саранга се поклони и излезе, а Лао Цзин каза на Ли Ван и Гроляр:
— Извинете, господа, лични спомени ме заставиха да се отклоня от нашия въпрос, но сега ще се върнем отново към него.
— Лао Цзин — прекъсна го Ли Ван със същия трескав и неспокоен глас, — ще чакам да изпълните Вашите обещания!
— Няма да закъснея — отговори банкерът. — Трябва да ви уведомя, че за вашето пътуване всичко е готово. Кога желаете да тръгнете?
— Тази вечер! Не! Веднага!
— Часът зависи от вас. Яхтата, с която ще пътувате, е напълно готова. Вместо китайски екипаж, помолих командира на „Калифорния“ да ви даде четирима моряка, които са много опитни. На вашите услуги ще бъде и Саранга, който като лоцман има повече от 50 пътувания… И накрая ето какво — опитайте се да получите записката, оставена от покойния Фо, с помощта на която ще отидете на острова в двореца на Куан и ще намерите ковчежето с пръстена на властта.