При тези думи банкерът подаде на Ли Ван голяма връзка копринени листове и пергаменти. Той я сграбчи с две ръце, треперещ от радост и щастие.
— След колко време ще сме там? — нетърпеливо попита Ли Ван.
— След четири или пет дни.
— Добре, Лао Цзин! Тръгвам довечера след залез слънце.
— Ние тръгваме, Ли Ван — поправи го Гроляр. — Аз не мога нито за минута да се отделя от Вас дотогава, докато не постигнете Вашите цели, а с това, разбира се, ще се изпълнят и моите!…
— Това е невъзможно! — извика Ли Ван. — С охота бих Ви взел, но там на острова, няма право да се показва никой, който не е член на нашето общество!
— Това е вярно — потвърди банкерът. — През входа, който води за самия остров, трябва да влезе само Ли Ван, а Вие, маркиз, можете да чакате неговото завръщане в лодката, с която Саранга ще откара и двама Ви. С яхтата там не може да се стигне.
Двамата съюзници се съгласиха с този план и напуснаха дома на Лао Цзин, доволни от себе си и от него, без съмнения относно великолепния „Регент“. Единият съжаляваше, че е трябвало да се раздели със скъпоценния камък, а другият, че не е успял да го вземе в ръцете си. На излизане банкерът каза на Гроляр:
— Милостиви господине, Вие не желаете да разберете моите симпатии към избягалите от Нумея заточеници, които вчера щяхте да предадете на френското правителство. Те не са замесени в делото на Уолтър Дигби, който е истински американец. Но сега ще се откажете от досегашната си дейност, иначе няма да получите брилянта, към който се стремите.
— Но, милостиви господине, мой дълг е…
— Е! — прекъсна го банкерът. — Разбирам, че всеки дълг е свързан с различни неприятни задължения, но нерядко се налага чувството на хуманност да определя начина ни на действие.
— Ще видя какво мога да направя за Вашите приятели — каза важно Гроляр. — Може би, ще успея да измоля от моето правителство смекчаване на присъдите им, но не мога да се откажа от мисията, която ми е възложена, защото това е равносилно на измяна. Не можете да искате от мен да стана изменник на родината си.
— Нека бъде както искате — съгласи се Лао Цзин. — Не трябва да се сърдите обаче за това, което може да Ви се случи, защото аз няма да престана да браня свободата на приятелите си, които Вие заплашвате. Времето ще покаже кой ще успее. Все пак, няколко месеца те ще са защитени от Вашите посегателства.
— Вие намеквате за кражбата на документите ми?
— Да, те бяха откраднати по мое желание.
— И аз така мислех! Тогава ние с Вас отиваме не към мир, а към война. В такъв случай си запазвам пълна свобода на действие. Това няма да бъде във Ваша полза!
— Както обичате. Моля, помнете само, че във всяка борба ударите падат навсякъде и върху всички — надясно и наляво…
— Благодаря за напомнянето! А за „Регент“ никак не се боя. Имам Вашата дума, милостиви господине, и тази работа няма да я месим с другата!
След тези думи Гроляр важно се поклони и излезе, изпълнен с достойнство и най-добро мнение за своята личност. От обикновен полицай, той започна да се проявява като дипломат, не без успех. Банкерът, останал сам, извика Саранга и му каза:
— Видя ли чужденеца, който ще пътува с Ли Ван?
— Да, господине!
— Е — продължи Лао Цзин с понижен глас, — ако и той пожелае да отиде с него в пещерите на Мара, не му пречи!
— Разбирам, господине! — каза малаецът, вперил в своя господар големите си черни очи.
След няколко минути в кабинета на Лао Цзин влязоха Бартес и Гастон дьо ла Жонкер.
— Е — попита първият — успяхте ли да се сдобиете с нещо?
— Ето „Регент“ — отговори банкерът, като го подаде на Гастон. — Същият ли е?
Младият човек обезумя от радост. Като взе брилянта, той започна да пее, крещи и танцува, не виждайки нищо около себе си.
Когато честта на баща му бъде възстановена, заедно с нея ще бъде обезпечен и животът на семейството. Всички несгоди ще останат зад гърба им и те ще заживеят отново спокойно и щастливо.
Когато първата вълна на радост отмина, Гастон върна брилянта на банкера и му каза:
— При Вас ще бъде съхраняван по-добре, отколкото при мене. Нека остане на сигурно място до моето заминаване от Батавия! Ще отпътувам оттук, след като изпратя шифрована телеграма на баща си, но преди това искам да видя приятеля си извън всякаква опасност.
— Не, друже — възрази Бартес, — по-добре побързай за дома да зарадваш баща си, връщайки изчезналото съкровище и честта му. За мен не се грижи!
— Ще направя това, което ми повелява дългът. Баща ми ще ме разбере и сам ще одобри желанието ми да остана с теб, за да те видя в пълна безопасност!
— Но моето положение не е така критично, както мислиш. Този негодник Гроляр сега е съвършено безопасен! — забеляза Бартес.