На сутринта след закуска Ланжле остана сам с Порник и му каза:
— Искам да ти съобщя една новина. Говоря за бедния Гроляр. Заплашва го сериозна опасност. Трябва да го спасим.
— Какво! — извика учудено бретонецът. — Ти допускаш, че може да пострада човек на кораб, командван от мен?
— Не допускам, а съм убеден. Нашата яхта води Ли Ван и маркиз дьо Сен Фюрси към някаква неизвестна и неизбежна гибел. Те се намират под влиянието на чужда непреклонна воля, на която не може да се противоречи.
— Ще видим тази работа! Тук няма друга воля освен моята и този, който ме принуди да я проявя, ще разбере колко скъпо ще му струва — отвърна със заплаха Порник.
— Аз разчитам на теб. Познавам твоята енергия, хладнокръвие и решителност. Зная също, че никой безнаказано не може да се възпротиви на твоите нареждания.
Ланжле продължи да хвали своя приятел, който считаше себе си едва ли не за командир на броненосец от I-ви ранг.
— Ще видим — отговори Порник, като се готвеше да запуши с едно голямо наргиле. — Ще видим какво ни очаква през следващите дни.
— Какво ли? Ще ти кажа, но първо трябва да бъдем готови за това, което ще се случи тази нощ.
— Какво ще се случи? Да ти призная, нищо не разбирам от думите ти! Казваш, че Гроляр го заплашва смърт? Но по какъв начин? Кой би посмял да посегне на живота му тук, като се знае, че веднага ще бъде наказан за постъпката си? Знаеш ли дали маркизът не е в конфликт със Саранга?
Глава XX
Порник гледаше с недоверие на малаеца. Подозираше, че неговата роля в това пътуване е по-важна, отколкото предполагаха. Саранга вземаше участие в управлението и командването на яхтата и може би, беше натоварен с тайна задача да следи пасажерите.
В интерес на истината малаецът винаги се отнасяше с уважение към всички. Той не подозираше ролята, която му приписваше Порник. Освен китайските моряци, никой не знаеше за непрестанната му бдителност нощем, когато управляваше кораба по определения маршрут. Към капитана проявяваше особена почит, ценейки у него опитния моряк, познаващ тайните и тънкостите на морския занаят.
Ланжле отговори на въпросите на Порник, но не можа да удържи обещанието си, дадено пред Гроляр, и издаде споделената от полицая тайна. Не се измъчваше от угризения на съвестта, защото тази информация беше нужна за навременното вземане на предохранителни мерки. Въпреки това, вродената му деликатност го накара да поиска уверения за дискретност от капитана. Тогава Ланжле му разказа всичко, което научи от разговора си с Лао Цзин и от изповедта на Гроляр.
Бретонецът го слушаше с голям интерес, защото за него всичко беше ново и неочаквано. Досега той мислеше, че цялата история се свежда до борбата между бегълците от Нумея и полицейския агент, искащ да ги залови и предаде на френското правосъдие. Преценявайки ситуацията, той допускаше, че отиват към засада, подготвена от френския броненосец „Бдителни“. Изведнъж се оказа, че целта не е тяхното залавяне. Играта беше много по-сложна и на бегълците се отреждаше второстепенна роля. Данео, Пюжал и той самият, бяха незначителни фигуранти в това тайнствено пътуване — незначителни личности, оръдие в ръцете на могъщи сили. Като разбра действителното положение и че само формално е командващ на яхтата, Порник не можа да скрие възмущението си:
— Е, сега всичко ми е ясно! Нужни сме на богатия банкер, за да нанесе коварните си удари! Ли Ван му пречи, понеже е съперник на г-н Бартес. Приготвена му е примка, в която трябва да попадне под благовиден претекст. Гроляр също е пречка по пътя на новия Куан — не престава да го преследва. Може да се използва същия капан. Разбираш ли? Най-забавното е, че и двамата са захапали здраво въдицата. С желание отиват към собствената си гибел, без да разбират, че натам с нескрито удоволствие ги тласка един ловък и безскрупулен човек. Ли Ван очаква, че ще вземе пръстена на властта, Гроляр — че ще получи брилянта от короната. Наивник! Обзалагам се, че „Регент“ никога няма да попадне в ръцете му. Китаецът ще го запази на всяка цена.
— Не си прав за Лао Цзин — възрази парижанинът. — Този човек не е като другите китайци, той е някакво странно изключение от общото правило.
— Може би, няма да спорим. Кажи ми само, защо Ли Ван и Гроляр се намират в общ капан? Дали причината не е в това, че хитрият банкер е решил да ги премахне с един удар от пътя на новия Куан?
— Това е вярно, съгласен съм с теб. Струва ми се, обаче, че има начин да спасим Гроляр, без да навредим на Бартес. Мисля, че ще можем да облекчим и нашето положение.