— Няма ли друг път към острова, не през пещерите?
— Не зная, господине. Винаги съм минавал оттук.
— Мисля, че трябва да има и друг вход, защото джонките не могат да преминат през пещерите, много са тесни за тях.
— Не мога да Ви отговоря, господине! Не съм от тези, на които доверяват секрети. Разбирате ме. Добре ли вързахте лодката? Няма да чакаме много.
— Ние сме готови! Да вървим! — каза Ли Ван.
Отново настъпи дълбока тишина и тропическата нощ обгърна пътниците в двете лодки. Те безшумно гребяха по спокойното тъмно море. Вълните излъчваха странен фосфорен блясък. Чудната гледка би приковала вниманието на всеки, но не и на нашите герои, заети със собствените си мисли.
Третата лодка следваше другите две на известно разстояние.
— Готово ли е всичко? — попита Порник, като се спускаше по въжето в китоловката.
— Да, г-н капитан! — отвърна Ланжле.
— Взе ли продукти?
— Да. Достатъчно за четирима ни през следващите осем дни.
— Добре, а оръжие?
— В този сандък има пушки с щикове, дванадесетмилиметрови револвери, брадви, саби за абордаж и муниции.
— За пиене?
— Имаме 200 литра вода, 100 литра вино и едно буренце с ром.
— Отлично, благодаря! Данео тук ли е?
— Тук съм, капитане! — обади се Данео в тъмнината от другия край на лодката.
— Всичко е наред — приключи с въпросите си Порник. — Хайде на път, деца мои! Следете внимателно двете лодки!
Китоловката потегли тихо напред по едва забележимата следа, образувана от първите две лодки, в които и не подозираха, че ги следят.
Глава XXIII
Всичко, което принадлежеше на банкера Лао Цзин, носеше отпечатъка на характерната за него взискателност. Задължително при него беше отговарянето на три основни изисквания — трайност, изящество и приложение на най-новите технически постижения. Такава беше и китоловната лодка на яхтата. Построена от най-хубав индийски дъб, украсена като играчка, тя се движеше със скорост 38 мили в час, задвижвана от електромотор, изработен във Франция.
Порник имаше остро зрение и тънък слух. Лодката се движеше на петдесетина метра от първите две и оставаше невидима за другите. Когато Саранга спря, капитанът направи същото. Благодарение на дълбоката тишина можеше ясно да се долови всяка дума на малаеца и Ли Ван, но за съжаление Порник не разбра нищо от техния разговор, защото се водеше на китайски.
— Приятели — каза полугласно той, — трябва да си изясним ситуацията, в която се намираме, но така, че да не ни чуят онези две маймуни, които завлякоха със себе си нашия французин. Трябва да уточним целта на тази експедиция. Имаш думата, Ланжле!
— Предполагам, че вече си посветил в нашата тайна Данео — започна парижанинът. — Мога само да кажа, че приличаме на слепци, които се промъкват пипнешком. Трябва да следваме Саранга във всяко негово движение, без да откъсваме за миг вниманието си от бедния Гроляр.
— Бедния приятел Гроляр! — с ирония каза Порник. — Кажи по-добре, че един от нашите съотечественици е заплашен от смърт. Ние не бива да допуснем да бъде убит от китайските маймуни, с техните дръпнати очи и коси зад врата, защото какъвто и да е като човек, той си остава французин. Длъжни сме на всяка цена да го запазим, дори и ако се наложи да жертваме живота си. Съгласни ли сте с мен?
— Естествено! — потвърдиха Ланжле и Данео.
— Добре! — заяви Порник. — Всяка експедиция, колкото и да е малка, трябва да има ръководител и в атака, и в отбрана. Предлагам да гласуваме.
— Не е необходимо — възрази Ланжле, — ти ще координираш действията ни. Готови сме да ти се подчиняваме със затворени очи.
— Приемам — съгласи се Порник, който имаше склонност към формалностите.
— А ти, Данео?
— Съгласен съм с предложението на Ланжле да те признаем за наш началник на суша и море. Готов съм да те следвам навсякъде.
— Отлично, деца мои! Няма да съжалявате за вашия избор. Ще видите, че Порник е готов да заложи главата си за справедлива кауза. Сега ще уточним плана, към който ще се придържаме, когато се срещнем с неприятеля. Ти Ланжле, ще бъдеш моят десен фланг, а ти Данео — левият. Когато нападнем врага, аз ще атакувам центъра, Ланжле отдясно, а Данео отляво. Съгласни ли сте?
— Съгласни! — отговориха заедно и двата фланга.
— Така се постъпва и на война — продължи Порник, — центърът и двата фланга настъпват едновременно.