Много доволен от предадения урок по тактика, професорът по бокс завърши своя „урок“:
— Знайте, приятели, че лош войник е този, в чийто фенер няма нищо!
Под „фенер“ Порник разбираше глава.
— Но срещу кого ще се борим? — попита Данео. — Ако е против такива като полуголия Са-ранга, едва ли има голяма опасност.
— Работата е там — отговори пълководецът на малката армия, — че не зная кои са противниците ни. Едно е ясно — ще действаме решително, смело и безкомпромисно, дори срещу нас да застане самият дявол.
— Ти винаги имаш готов отговор и не губиш чувството си за хумор — с усмивка каза Данео.
— Дявол да го вземе! Човече, аз наистина ще вляза в съюз с дявола ако трябва, но на теб не го препоръчвам, ти не би могъл да се сдружиш с него…
— Бог да ме пази! Шегата настрана… Искам сериозно да зная с кого ще воюваме? — повторно попита Данео.
— Слушай, драги, пак ти повтарям и то най-сериозно, че нищо не знаем. Ланжле може да потвърди думите ми.
— Вярно ли е това?
— Така, както е вярно, че седим в китоловката, сред това малко известно ни море. Всичко, което узнахме благодарение на хитростта на нашия приятел Ланжле, е че животът на маркиз дьо Сен Фюрси се намира в голяма опасност.
— Тоест, на Гроляр?
— Да! Знаем, че не бива да се върне жив от това пътуване, а също и Ли Ван, затова тайно ги следим. В случай на опасност, ще му помогнем. Откъде ще дойде опасността, кой е този неприятел, за това знаем толкова, колкото и ти. Но никой и с нищо не може да ни принуди да отстъпим, щом трябва да защитим един от нашите съотечественици. Ние не искаме да знаем, замислял ли е г-н Гроляр нещо против нас и няма ли утре да поднови своите планове. Той е французин и при това далеч от родината си. Това е достатъчно, за да не позволя дори с пръст да го докоснат! Нас може би ни пратиха на яхтата на Лао Цзин, защото имаме стари сметки за уреждане с Гроляр. Те разчитат, че няма да му помогнем. Но ние ще покажем на тези маймуни, че дълбоко се лъжат. Френските моряци знаят какво е дълг и чест! Ако ти не мислиш като нас, можеш да седнеш в малката лодка, която влачим след нас и да се върнеш на яхтата. Ние двамата с Ланжле ще продължим.
— Да ви изоставя? — възмути се Данео. — Дявол да ме вземе, ако съм способен на такава низост! Мислех, че се шегувате и искате пак да изиграем на г-н Гроляр някакъв номер, но щом не е така и работата е сериозна, можете спокойно да разчитате на мен — няма да отстъпя пред нищо!
— Браво, приятелю! — завърши Порник. — Усетихте ли, появи се вятър, трябва да сме готови. Не зная какво замисля срещу нас тази глупава малайска муцуна, но може би иска да ни отведе на такова място, където вятърът ще ни разбие в скалите. За щастие нашата китоловка със своя мощен мотор може да се противопостави и на най-силния вятър, но онези в лодките няма да могат и две секунди да издържат под напора му или срещу силата на течението. Малаецът е хитър — може да избегне опасното място с ловка маневра, а Гроляр и китаецът в това време ще се намерят на дъното. Данео, вдигни котвата!
— Готово, капитане!
— Добре! Сега седни близо до борда и чакай команда!
— Разчитайте на мен, капитане!
Едва Данео завърши и вятърът изведнъж рязко се усили. Морето се развълнува и залюля силно китоловката.
— Внимание! — извика Порник. — Комедията започва! Дръж се здраво на мястото си, Ланжле! Течението ни понася! Напред!
Глава XXIV
Едновременно с групата на Порник потеглиха и лодките на Саранга и Ланжле. Течението беше толкова силно, че полицаят и неговият спътник в никакъв случай не биха могли да го преодолеят, ако се наложеше да се върнат на яхтата. Като ням и равнодушен свидетел на предстоящите драматични събития се появи луната. Малаецът не беше предвидил това обстоятелство. Тя блесна изведнъж между облаците и обля с бяла призрачна светлина морето и скалите. Саранга не знаеше какви фатални събития ще последват. Предопределеното от съдбата трябваше да се случи.
Лодките се носеха бързо в близост до скалите. Порник вече беше готов да даде команда „пълен напред“, за да настигнат и задържат Гроляр. В този момент малаецът ловко насочи своята лодка към скалите, хвана се за една издатина и пусна въжето на втория съд. Ужасяващата бързина, с която лодката на Ли Ван и Гроляр полетя под сводовете на пещерите, изтръгна вик на уплаха от двамата пътници.
Благодарение на лунната светлина Порник и двамата му приятели видяха всичко и разбраха намеренията на малаеца. Без колебание капитанът насочи китоловката към пещерата след изчезналите. Минавайки покрай малаеца, той го изруга. Саранга, с разрошени коси, вдървен от ужас, гледаше тримата смелчаци, без да може да разбере как са се озовали тук. Изведнъж си спомни, че е обещал на своя господар да бди над живота на Ланжле, когото видя в китоловката. Как ще се появи пред Лао Цзин, ако нещо се случеше с Ланжле? Какво ще му каже? Освен това там е и капитанът на яхтата, единственият, който умее да управлява кораба с компас. Без него няма да могат да се върнат в Батавия. Малаецът осъзна критичността на ситуацията и реши, че трябва да спаси от гибел двамата, ако се наложи дори с цената на своя живот.