— Е, приятел, работата е лоша. Дяволът ни доведе тук. Не виждам как ще излезем с чест от това положение. Ето докъде стигнахме след пет дни пътуване. Дявол да го вземе!
— Да става каквото ще — отвърна невъзмутимо парижанинът, — но аз нямам намерение да капитулирам просто така. Имам една идея.
— Казвай! Дано ни помогне!
Ланжле безмълвно отвори люка на палубата и слезе в машинното. Саранга се обърна към Порник:
— Господин капитан, водата бързо се покачва и след четвърт час ще бъдем удавници, ако не ни разкъсат първо акулите.
— Четвърт час? — попита Ланжле, излизайки от машинното. — Това ми е достатъчно, за да се приготвя както трябва.
В ръцете си държеше навита на кълбо медна жица от запаса на електрическия двигател на лодката.
— Ето моята идея, но ми трябва вашата помощ.
Всички го наобиколиха. Ланжле взе двете спомагателни весла, привързани към борда на китоловната, и проби с ножа си по една дупка в краищата им. Прекара оттам медната жица и ги закрепи от двете страни на носа на китоловката. Същото направи и с веслата на другите лодки, като ги разположи така, че медната жица опъната върху тях, да заобикаля лодката, далеч от бордовете й. Оставаше само медната жица да се включи към батериите и електрическият ток щеше да защити лодката.
Порник, отдавна разбрал идеята на приятеля си, цял сияеше от задоволство.
— Сега ще видим как танцуват гадните твари — каза Ланжле, като свързваше медната жица с акумулаторите. — Ще бъдем зрители на голямо зрелище.
С тези думи той пусна в ход машината на кораба, защото вече не можеха до останат тук. Между свода на пещерата и главите им оставаше не повече от метър. Лодката с пълна скорост се понесе към изхода на пещерата.
Безпокойство, страх и съмнение се отпечатаха по лицата им. Ще успеят ли навреме да стигнат до езерото. Какво ги чака там? Сигурна ли е защитата, измислена от Ланжле? Не е ли безумие да се разчита, че тази тънка жица ще устои на напора на хищниците? Само няколко от тях са достатъчни да преобърнат лодката. Тогава? Ще има ли жертви?
Порник, в качеството си на капитан, беше по-спокоен от останалите. Освен това той вярваше в изобретателния гений на своя приятел и другар по съдба.
Оглеждаше се наоколо, придаваше си войнствен вид и от време на време си казваше:
— Ще видим кой кого. Дявол да го вземе, славно нещо е електричеството! От тези морски страшилища ще останат само опашките им! Кълна се, страхотна идея! От това ще излезе нещо.
Думите му бяха твърде слаба утеха за околните, но храбрият бретонец — учител по бокс — се държеше така решително, че всички започнаха да вярват в своето спасение и гледаха по-бодро към изхода на пещерата, който нарастваше срещу тях.
Глава XXVI
Китоловката стигна до езерото. Движеше се бавно, затруднена от множеството акули, които се трупаха наоколо, скачаха, отваряха страшните си уста и тракаха с челюсти. Осъзнавайки опасността, която ги заплашваше, петимата започнаха да стрелят с пистолетите и пушките или просто мушкаха с щикове хищниците. Скоро вълните на езерото промениха цвета си. Китоловката плуваше в море от кръв.
Акулите, настървени от миризмата й, се нахвърлиха върху ранените себеподобни. Езерото стана арена на безмилостна борба.
Ланжле внимателно наблюдаваше, готов да включи своето импровизирано „оръдие“ при първата сериозна опасност. Изведнъж от дълбините изплуваха страшни чудовища, по-големи от акулите и се насочиха право срещу тях, пресичайки пътя им.
— Каймани! — каза просто Саранга, но по лицето му се четеше ужас и тялото му нервно потреперваше.
— Каймани! — викнаха останалите пътници на китоловката.
Само Ли Ван гледаше равнодушно и мълчаливо. След пропадането на плановете му за Куан, той се отнасяше безучастно към ставащото около него.
Ланжле държеше ключа на машината и с бледо, но решително лице чакаше удобния момент.
Очите на всички се устремиха към него.
Страшните чудовища унищожаваха акулите по пътя си и стремително се приближаваха…
Още малко и щеше да се разбере дали свирепите каймани ще преобърнат китоловката и ще разкъсат нейните пътници, или ще възтържествува науката и човешката изобретателност.
Секунди преди нападението на чудовищата Ланжле завъртя ключа и пусна машината с цялата й мощ, всичките й 50 конски сили. Ярка мълния освети вълните и брега на езерото. Раздаде се оглушителен трясък, подобен на топовен гръм, повторен от ехото на пещерата. Резултатите бяха потресаващи. Десетки окървавени трупове потръпваха в предсмъртни конвулсии. Нито един кайман, нито една акула не бяха пощадени.