Само в далечината бяха оцелели няколко страшилища, които панически сновяха около брега на езерото.
Пътниците разбраха, че второ нападение няма да има.
Ланжле със своето „оръжие“ спаси всички от сигурна и ужасна смърт. Във фабриката на баща си в Париж той често се беше занимавал с машините и познаваше силата на електрическия ток. Тези знания се оказаха неоценими за него и другарите му. Не може да се опише радостта и благодарността на всички след станалото. Порник прегърна приятеля си и извика:
— По дяволите! Никога не съм бил толкова близо до другия свят. При вида на тези грозни твари мислех, че настъпва краят ми. И изведнъж такъв неочакван обрат! Сега моят живот ти принадлежи. Можеш да разполагаш с него както искаш.
Саранга, поразен от видяното и от силата на електричеството в ръцете на французина, не можеше да се опомни от изумлението си и със страхопочитание гледаше към него. Неслучайно господарят Лао Цзин беше заповядал на всяка цена да бди над живота му. Малаецът беше убеден, че Ланжле притежава тайнствена и страшна сила, каквато имат само боговете, защото може неочаквано да излее гръм и мълнии върху враговете си. Този човек е избраник и любимец на боговете. Трябва да го почита и уважава като пророк и необикновено същество.
— Господине! — почтително каза малаецът на Ланжле — Сега Вие можете да ни откриете тайната за придвижването до остров Йен. Само Вие и никой друг! С Вас безпрепятствено ще предадем в сигурни ръце този предател. Нека понесе заслуженото наказание, което се полага на изменниците и убийците! Аз ще го изоблича във всичките му престъпления и ще го накажа според обичая на Джонките.
Саранга погледна Ли Ван, който беше изпаднал в апатия и беше останал безучастен сред всеобщата радост.
— Слушай, Саранга! — отговори парижанинът — Поради щастливия изход от схватката с тези чудовища, мисля, че трябва да простиш на нещастника.
— Не, господине — възрази решително малаецът. — Аз дадох клетва пред боговете и трябва непременно да я изпълня! Ако знаехте всичко, нямаше да го защитавате. Мъртвите биха станали от гробовете си, ако наруша клетвата. Освен това аз не искам сам да го наказвам. Ще го предам в ръцете на верните. Тогава ще узнаете всички ужасни престъпления, с които се е опозорил. Само едно от тях е достатъчно, за да бъде осъден на смърт.
— Добре — отстъпи Ланжле — успокой се! Нямам намерение да помагам на този човек да избегне правосъдието на народа, към който принадлежи.
— В такъв случай, господине, Вие ще отворите тайния проход към острова. Тръгвам без страх, защото с нас ще бъдете Вие — избраникът на боговете. Верните ще Ви приемат с подобаваща чест.
— Чуй ме, Саранга — възрази Ланжле, чувствайки се неловко в ролята, която му отреждаше малаецът — роля на божество, което може лесно да прави чудеса. — Аз не мога да направя това, което искаш. Ти, драги, ми приписващ сила, каквато не притежавам.
— О, господине, напразно говорите така! — горещо възрази малаецът. — Който може да хвърля гръм и мълния срещу кайманите, посветени на боговете, да накара езерото да заври, той може да направи всичко, което поиска. Такъв човек държи в ръцете си цялата власт, дадена му от боговете.
— Какъв е този таен проход за острова — намеси се в разговора Порник.
— Това е място, известно само на верните — започна да обяснява Саранга — т.е. на жителите на остров Йен. Само те могат, ако решат, да го открият на обикновен човек. Без тяхна помощ проходът няма да се отвори, защото простосмъртен не е в състояние да извърши това сам, по свое желание, дори и да намери правилния път към него. Разбира се, избраният от боговете има власт над всичко, той може да открие тайната и да ни преведе през прохода.
— Ти нали си минавал много пъти през него? — разпитваше капитанът на китоловката.
— Много, господине! Петдесет пъти съм ходил на остров Йен, минавайки през пещерите на Мара, когато беше жив покойният Куан.
— Тогава трябва да знаеш къде се намира входът и да ни отведеш до него. Там ще видим как ще влезем.
— Но, господине, аз не помня къде е това място.
— Как не помниш? Странно!
— Няма нищо странно в това. Боговете не позволяват на простите хора да знаят тази тайна. След всяко отиване на острова забравях мястото, където се намира тайният вход.
— Как си го намирал тогава като наближиш? Трябва някой да те е водил?
— Ето как ставаше. Господин Лао Цзин ме изпращаше при Куан на остров Йен само по работа. Той ми казваше определената парола за преминаване през пещерите на Мара. Без нея не бих могъл да премина, както сами видяхте. До скалите ме чакаха водачите, които ме пазеха от акулите. След като стигнехме до прохода, те удряха камбаната, закачена на стената и входът се отваряше.