На следващата сутрин от двата броненосеца към брега потеглиха лодките за провизии. Всъщност тяхната цел бе да разгласят, че фрегатите ще тръгнат два часа преди залез слънце и ще минат непосредствено край двете ескадри.
Вестта обиколи цяла Батавия. Времето, избрано за тръгване, беше много удобно. Привечер населението излизаше на разходка след затварянето на канторите и учрежденията. Уолтър Дигби очакваше да присъстват доста зрители на прощаването на неговия броненосец с ескадрите. Моряците обявиха, че всеки, който желае, може да достави на корабите провизии — плодове, зеленчуци, месо. Ще му платят с местна валута или с банкови чекове, подписани от Лао Цзин.
Целият ден между брега и броненосците сновяха напред — назад лодки, натоварени с разни провизии — банани, портокали, ананаси, фурми, месо и птици. На всеки търговец казваха: „Ние купуваме от вас за последен път. Заминаваме в четири часа“. Някои питаха: „Как ще минете покрай осемте кораба, които пазят изхода?“
Отговаряха им: „Мислите ли, че това са военни кораби? Лъжете се! Вехтории — возят риба и боб за войската.“
Тези думи се предаваха от уста на уста и скоро стигнаха до ушите на офицерите от двете ескадри. Те се заканваха: „Нека само се опитат да излязат! С такава риба и боб ще ги нагостим, че години ще помнят срещата ни.“
Въпреки това двамата адмирали взеха някои предпазни мерки в случай, че неприятелят се опита да им се изплъзне. Те построиха корабите си по четири в ред от двете страни на изхода, за да могат изведнъж, с няколко залпа, да унищожат тези самозванци.
Глава XXIX
Следобед жителите на града се струпаха по кейовете. Разположението на пристанището даваше възможност да се наблюдава изхода на лимана, отдалечен на 250 метра от брега.
Пет минути преди градският часовник да удари 16 часа с карета пристигна губернаторът, придружен от целия си щаб. През деня два пехотни полка охраняваха дома му в случай на десант от броненосците.
Точно в 16 часа двата кораба потеглиха. „Фо“ се движеше пръв, а „Йен“ след него — по желание на Бартес.
От брега се разнесоха ободрителни викове „ура“. Смелостта и решителността на американските екипажи предизвикаха възхищение сред тълпата, дори сред онези, които преди не им симпатизираха.
Минавайки край „Бдителни“, двата кораба го салютираха, като вдигаха и пускаха своите флагове. Френският кораб отговори на поздрава. Неговият командир Мае дьо ла Щение беше предложил помощта си на двамата адмирали, но те отказаха и той остана неутрален — за негово щастие, както скоро се изясни.
Двете фрегати продължиха бавно да се движат напред към изхода на пристанището, демонстрирайки, че съвсем не бързат да се измъкнат.
От палубите, блиндирани като гърба на кит, моряците започнаха да прибират всичко, достъпно за вражески снаряди. Капитанската рубка беше разглобена, мачтите свалени, скриха се и комините на машините. Пред очите на изумената публика на брега за по-малко от четвърт час двата кораба се превърнаха в грамадни туловища, изложили под обстрел само своите гладки, бляскави и черни гърбове, наполовина скрити във водата. Сега хората от брега разбраха, че при такива условия борбата между двата кораба и двете ескадри няма да бъде толкова неравна, колкото изглеждаше в началото.
От откритите люкове на преобразените кораби се разнесе музика. Оркестри свиреха весел игрив танц. През люковете се показаха две чучела, направени от дебела мукава, оцветени с маслени бои, и пъргаво заиграха в ритъма на мелодията. Забавно кривящи се, като на карнавал, те изобразяваха двамата адмирали в парадни мундири.
Хилядите зрители на брега, прихнаха да се смеят. Даже губернаторът и неговите приближени се превиваха от смях, изгубили чувството си за достойнство и тежест в обществото. На френския военен кораб цялата палуба се тресеше от смеха на моряците. Офицерите, едва сдържайки се, се прибраха в каютите, за да не ядосат командира.
Побеснели от яд, английският и американският адмирали се лутаха по палубите в безсилие. Те не можеха да стрелят по двата кораба, защото имаше вероятност снарядите да попаднат в тълпата на брега. Заканвайки се, двамата адмирали чакаха подходящ момент, за да излеят гнева си с оръдейния залп върху безочливите шегаджии.
Доволен от ефекта на своята идея, Уолтър Дигби предложи чрез сигнали на Бартес да отложат отплаването за сутринта, но получи категоричен отговор:
— Стига подигравки! Предстои ни сериозна работа. Пълен напред! Ние ви следваме!