Саймън Бенет се облегна на стола, извади носна кърпичка и си избърса челото.
— Утре сутринта ще се опитаме да разтваряме с Марая и майка й отново. Както и двамата знаем, повечето подобни случаи се оказват семейни истории. – След кратка пауза се сопна: – И да поговорим с някого за този климатик!
≈ 9 ≈
След обяда в клуба колата от погребалното бюро остави вкъщи Марая, майка й Катлийн и Рори.
Веднага щом се озоваха вътре, Рори заговори нежно:
— Катлийн, не спа добре снощи, а днес стана много рано. Защо не те преоблечем в удобна домашна дреха, за да дремнеш или да погледаш телевизия?
Марая си даде сметка, че е затаила дъх. Боже, дано на мама не й хрумне да отиде в килера до кабинета на татко, помоли се тя. За нейно облекчение майка й охотно се качи с Рори в спалнята си.
Честна дума, нямаше да може да се справи с още една истерия сега, призна си Марая. Нуждаеше се от малко спокойствие. Трябваше да помисли. Изчака да се увери, че майка й и Рори са в спалнята на Катлийн и вратата е затворена, и бързо се отправи нагоре към своята спалня. Смени полата и сакото с памучен пуловер, панталони и сандали и се върна долу. Отиде в кухнята, направи си чай и го отнесе във всекидневната. Там се настани в един от меките, удобни фотьойли и се облегна назад с въздишка.
Всички кости ме болят, помисли си тя. докато отпиваше от чая и се опитваше да се съсредоточи върху събитията от седмицата. Сякаш всичко случило се, откакто пристигна в понеделник вечерта, бе едно размазано петно.
Като се стараеше да мисли без излишни емоции, тя започна да си припомня събитията от идването на полицията. Поради състоянието на майка й се наложи да извикат линейка. В болницата бе останала до леглото й цяла вечер. Майка й стенеше и плачеше. Тя самата бе покрита с кръв, защото се бе навела над баща си и го беше прегърнала. Сестрата любезно й предложи да облече памучно горнище, каквито дават на пациентите.
Какво ли бе станало с блузата й? Обикновено връчваха дрехите, дори изцапаните, при напускането на болницата. Сигурно от полицията са я задържали като улика заради кръвта по нея.
Добре стана, че изписаха майка й чак във вторник вечерта. Така тя не видя всичките полицаи из къщата. Обявиха я за местопрестъпление. Претършуваха основно кабинета на баща й. Според Бети търсили отпечатъци навсякъде. Търсили отпечатъци и по прозорците и вратите долу. Когато се бе прибрала късно през нощта, долното чекмедже на бюрото, където баща й държеше пистолета, беше отворено, а то винаги стоеше заключено.
Марая поклати глава при спомена колко веща беше майка й в издирването на ключове, независимо къде са скрити. Неохотно в съзнанието й изплува случаят, когато миналата година майка й чисто гола се измъкна от къщата посред нощ. По онова време в събота и неделя за нея се грижеше друга гледачка, но тя беше забравила да включи алармата в стаята на Катлийн. Не я утешаваше особено фактът, че новата гледачка през уикенда е безукорна.
Ала мама не би успяла да влезе в кабинета на татко и да отключи чекмеджето, ако той е седял там, помисли си тя.
Пък и бе възможно от месеци, че дори и години, пистолетът да е бил на друго място. Беше почти сигурна, че баща й загуби интерес да ходи на стрелбището много отдавна.
Даже чашата с топлата напитка в ръката й не бе в състояние да прогони хладината, която я обгърна. Той водеше и майка й със себе си на стрелбището, припомни си тя. Катлийн настояваше да разбере дали я бива. Беше преди десетина години. Баща й твърдеше, че майка й стреля доста добре.
В желанието си да избегне ужасната посока на обзелите я мисли Марая се съсредоточи върху разговора си с отец Ейдън, преди да си тръгне от клуба. Баща й отишъл да види отец Ейдън преди девет дни и му казал, че май е намерил писмото, написано от Исус Христос до Йосиф от Ариматея. Твърдял, че е същото, откраднато от Ватиканската библиотека през XV век. Кой обаче е бил специалистът, който го е видял? Чакай малко. Татко бил разтревожен – така твърди отец Ейдън. – защото един от специалистите се интересувал само от паричната му стойност. Ако отец Ейдън е разбрал правилно, значи баща й е показал писмото на повече от един човек.
Къде ли е сега пергаментът? Боже, да не е сред документите в кабинета? Ще трябва да го потърси, но с какво ще помогне това? А и би ли го разпознала сред другите пергаменти. Но ако баща й го е притежавал и е възнамерявал да го върне на Ватиканската библиотека, дали са откраднали писмото, когато са го застреляли?