От иззвъняването на телефона в кухнята Марая подскочи и хукна да отговори. Обаждаше се детектив Бенет. Попита дали е удобно той и детектив Родригес да минат сутринта към единайсет, за да говорят с нея и майка й.
— Разбира се – отвърна тя шепнешком.
Шепнеше, защото гърлото й се бе свило така силно, че едва успяваше да говори.
≈ 10 ≈
Лойд и Лиза Скот, и двамата към шейсетте, бяха съседи на Джонатан и Катлийн Лайънс от двайсет и пет години. Лойд имате славата на преуспяващ адвокат по наказателни дела, а Лиза, бивша манекенка, бе превърнала любовта си към бижутата в бизнес. Изработваше авторски бижута от кристали и полускъпоценни камъни за дълъг списък от частни клиенти. Някои от моделите, бяха плод на въображението й: други – копия на красивите й накити, събирани от цял свят. Личната й колекция се оценяваше на повече от три милиона долара.
С оплешивяващата си глава, огромна снага и бледи сини очи Лойд никак не подхождаше за партньор на красивата си жена. След трийсет години съпружеско щастие той продължаваше понякога да се буди нощем и да се пита какво ли вижда тя у него. Доставяше му огромно удоволствие да задоволява страстта й към онова, което той шеговито наричаше „нейните дрънкулки“.
В един момент им досади непрекъснато да носят и вземат бижутата от наетия в банката трезор, затова монтираха към пода на дрешника на Лиза сейф, за който се предполагаше, че не може да бъде отворен от бандити; поставиха също сложна и модерна алармена система.
Семейство Скот поддържаше и малък апартамент в Манхатън. Отсядаха там, когато отскачаха до Ню Йорк по работа или за светски събития. Но с нарастването на известността и доходите на Лойд и двамата с все по-голяма неохота напускаха елегантната тухлена къща в стил „Тюдор“, наследство на Лойд от майка му. Харесваха съседите и квартала. От задната им веранда се виждаше планината Рамапо. И двамата бяха запалени пътешественици и предпочитаха да харчат парите си за първокласни хотели по цял свят вместо да си купят имот на брега на океана в Хамптън, както обясняваше Лойд.
Бяха в Япония, когато научиха за смъртта на Джонатан, и се прибраха вкъщи едва в деня след погребението. Добре знаеха какво е състоянието на Катлийн и затова се притесняваха, да не би да е замесена в трагедията.
Веднага щом оставиха багажа си у дома в събота сутринта, отидоха при съседите си. Вратата отвори видимо разстроената Марая. Тя прекъсна поднасяните от тях съболезнования.
— Двама детективи са тук – обясни им. – В момента разговарят с мама. Звъннаха снощи и поискаха разрешение да дойдат днес.
— Това не ми харесва – отсече Лойд.
— През онази нощ е била сама с татко… – Гласът на Марая заглъхна. Опитваше се да се овладее, но внезапно избухна: – Лойд, кошмарно е! Мама дори не разбира какво става. Попита защо татко не е слязъл за закуска сутринта.
Лиза погледна съпруга си. Както очакваше, лицето му бе придобило мрачно и угрижено изражение. Леко свъсен и с присвити зад стъклата на очилата очи, той напомни:
— Марая, това е от моята компетентност. Не желая да се натрапвам, но независимо дали майка ти разбира или не какво става, тя не бива да отговаря на въпросите на полицията без официален представител. Искам да присъствам, за да сме сигурни, че е защитена.
Лиза прегърна младата жена.
— Ще се видим по-късно – увери я тя и си тръгна.
Беше горещ ден дори за август. Вкъщи Лиза увеличи студената струя на климатика и влезе в кухнята, хвърляйки пътьом поглед към всекидневната – беше идеално подредена. Обзе я неизменното топло чувство да си е у дома след добре прекарана ваканция. Независимо колко е приятно дадено пътешествие и колко наслада носи, винаги е прекрасно човек да се върне вкъщи, помисли си.
Отказа се от намерението си да хапне нещо. Прескочи закуската в самолета, но реши с Лойд да се поглезят с ранен обяд, щом той се върне; вероятно и той ще е гладен. Дори не погледна в хладилника, защото не се съмняваше, че икономката им – на служба при тях от двайсет и пет години – го е заредила добре. Отново потисна желанието си да хапне соленка или сиренце и се върна в антрето, взе чантата, в която държеше бижутата си по време на пътуване, и се качи в спалнята.
Остави чантата на леглото, отвори я и извади кожените торбички със скъпоценностите. Добре направи, че този път се вслуша в съвета на Лойд и не помъкна обичайното огромно количество, прецени тя. Но пък наистина й се искаше да е сложила изумрудите си по време на вечерята с капитана…