Е, нищо.
Извади от торбичките пръстените, гривните, обиците и огърлиците, подреди ги върху кувертюрата и ги разгледа внимателно, за да е сигурна, че връща всичко, каквото бе взела.
После ги прехвърли върху поднос и ги отнесе в дрешника. Железният сейф – тъмен и грозен – си стоеше там. Набра комбинацията и дръпна вратата.
Имаше десет реда чекмеджета с различни по големина, облицовани с кадифе отделения. Лиза дръпна най-горното, ахна и трескаво започна да отваря чекмедже след чекмедже. Вместо красивите й ценни бижута да проблясват пред очите й, тя се взираше в море от черно кадифе.
Сейфът зееше празен.
≈ 11 ≈
Алвира реши да изчака следващото утро, за да звънне на Марая.
— Уили, знаеш как е след погребение. Обзема те униние. Обзалагам се, че след като се е прибрала вкъщи, Марая е искала единствено да я оставят на спокойствие. Пък и само Бог знае какво се върти в ума на Катлийн.
Шест от сестрите на Уили бяха станали монахини. Седмата – най-голямата и само тя омъжила се – почина преди петнайсет години. Уили помнеше с какво удоволствие се върна у дома след погребението в Небраска и дългия полет. Тогава Алвира му поднесе сандвич и бира и го остави да седи и да мисли за Мадлин, любимата му сестра. Мадлин бе така тиха и скромна, за разлика от чудесната, но все пак командаджийка Корделия, втора по възраст от децата.
— Кога за последен път ходихме на вечеря у Джонатан в Махуах? – попита той жена си. – Правилно ли помня, че беше преди около два месеца, в края на юни?
Алвира бе приключила с разпределянето на дрехите за пране и за химическо чистене. Сега, щастлива в любимите си ластични панталони и памучна тениска, тя се настани в стола срещу Уили в апартамента им с изглед към Сентрал Парк.
— Да – потвърди. – Джонатан ни покани. Присъстваха Марая, Ричард и Грег. И другите двама, които винаги участват в разкопките. Знаеш за кого говоря. Как се казваха? – Алвира свъси вежди и се съсредоточи, прилагайки хитростите за подсещане на паметта, усвоени в курса на Дейл Карнеги, който изкара веднага щом спечелиха от лотарията. – Единият… Единият беше някой си Уест. Да, точно така – Албърт Уест. Дребен мъж с плътен глас. Другият се казваше Майкълсън. Това лесно се помни. Майкъл е едно от любимите ми имена. Прибавяш „-сън“ и готово.
— Малкото му име е Чарлс – подсказа Уили. – Обзалагам се, че никой никога не го е наричал Чарли. Помниш ли как сряза Уест, когато неправилно датира една от руините на снимките, които ни показаха?
Алвира кимна и добави:
— Помня още, че същата вечер Катлийн беше във форма. Прояви интерес към снимките и нито веднъж не спомена Лили.
— Най-вероятно и Лили е била на разкопките, макар да не показаха снимки с нея.
— Била е, естествено – въздъхна Алвира. – Уили, ако се окаже, че Катлийн е натиснала спусъка, било е – бъди сигурен – заради Лили. Представа нямам как ще се справи Марая.
— Няма да пъхнат Катлийн в затвора – прецени Уили. – Жената очевидно страда от алцхаймер и не отговаря за постъпките си.
— Това съдът ще го реши – отрезви го Алвира. – Но и в психиатрична клиника няма да й е по-добре. Боже. Уили, моли се да не се окаже така!
Вероятността Катлийн да е убийца не помогна на Алвира да изкара нощта спокойно, независимо от радостта отново да се сгуши нежно до спящия си съпруг в собственото си легло. Леглата по корабите са толкова огромни, помисли си тя, че почти не виждаш човека до теб. Горката Катлийн. Марая й бе разказвала колко щастливи са били родителите й заедно, преди майка й да се разболее. Но Катлийн никога не придружавала мъжа си на археологически разкопки. Но думите на Марая това било негово занимание, а и майка й не понасяла жегата на местата, къде го той ходел. Възможно е това да е една от причините Джонатан да започне връзката с Лили. Доколкото бе чувала, тя споделяла страстта му да копае из руини.
Алвира се замисли за плаването преди две години от Венеция до Истанбул, когато се запозна с колегата си лектор Джонатан Лайънс и спътницата му Лили Стюарт. Спор нямаше, че са влюбени, припомни си тя. Направо бяха луди един за друг.
После се сети за обяда с Марая след първата им вечеря с Уили в дома на Джонатан.
— Ти си съвсем подходяща за някои от моите хора, печелещи на лотария – обясни тя на Марая. – защото си консервативен съветник по вложения, а на тях точно такъв им трябва, за да е сигурно, че няма да пропилеят парите или няма да им ги вземат, като се забъркат в рисковани начинания.
Около месец след това Джонатан изнасяше лекция на 92-ра улица. Покани Алвира и Уили да дойдат, а после да вечерят заедно. Не ги предупреди обаче, че ще присъства и Лили.