Лили долови неудобството на Алвира и заговори направо:
— Алвира, ти все повече се сближаваш с Марая, но на нея ще й бъде доста неприятно, ако разбере, че се виждаш с баща й и мен. Предупредих за това и Джонатан.
— Да, така е – отговори й честно Алвира.
Джонатан се помъчи да разсее тези опасения.
— Марая знае, че Ричард, Грег, а и други се виждат с Лили заедно с мен. Каква е разликата?
Алвира си припомни тъжната усмивка на Лили.
— Джонатан – подхвана Лили, – с Алвира е по-различно и аз разбирам как се чувства. Ще й се струва, че лицемери, ако се среща с нас извън дома ти.
„Лили ми харесва – прецени Алвира. – Представям си какво й е в момента. Ако се окаже, че Катлийн е убила Джонатан, Лили ще обвини себе си за трагедията. Готова съм да се обзаложа. Редно е поне да й звънна и да й кажа колко съжалявам.“
Но никакви срещи с нея, реши тя, докато с радост поемаше предложената й от Уили чаша вино.
Сутринта изчака да стане единайсет и тогава звънна на Марая.
— Алвира, не мога да говоря – заяви Марая със задъхан, напрегнат, треперещ глас. – Детективите дойдоха отново да говорят с мен и мама. Вкъщи ли си? Ще ти се обадя по-късно.
На Алвира не й остана друго, освен да потвърди.
— Да, вкъщи съм.
Веднага след това чу щракването на слушалката и линията прекъсна.
Само след пет минути телефонът звънна отново. Обаждаше се Лили Стюарт. Ясно се чуваше как плаче.
— Алвира, вероятно не желаеш да имаш нищо общо с мен, но се нуждая от съвета ти. Не знам какво да правя. Наистина не знам. Кога можем да се видим?
≈ 12 ≈
Марая признаваше пред себе си, че харесва повече Дилия Джаксън, гледачката на майка си през уикенда – привлекателна чернокожа около петдесетгодишна жена – отколкото Рори Стейджър. Дилия винаги беше весела. Имаше само едно неудобство: понякога Катлийн категорично отказваше да се облече или да се храни в присъствието на Дилия.
— Мама се отпуска повече пред Рори, но е по-спокойна с Дилия – сподели Марая с баща си и той се съгласи.
В събота сутринта детективите пристигнаха. Въпреки увещанията на Марая и Дилия обаче Катлийн продължаваше да седи по нощница и роба с полузатворени очи в плетения стол във всекидневната. На закуска попита Марая къде е баща й. Сега се противеше на опитите на детективите да започнат разговор и само ги увери, че съпругът й ще слезе всеки момент и ще говори с тях. Ала щом чу гласа на Лойд Скот, Катлийн скочи и прекоси бързо стаята, за да го прегърне.
— Лойд, толкова се радвам, че се върнахте – проплака тя. – Джонатан е мъртъв. Чу ли? Някой го е застрелял.
Сърцето на Марая замря, като забеляза какъв поглед си размениха детективите. „Според тях мама се преструва помисли си тя. – Нямат представа как влиза и излиза от действителността.“
Лойд Скот настани Катлийн на дивана и седна до нея, като продължаваше да държи ръката й. Погледна детектив Саймън Бенет право в очите и попита:
— Госпожа Лайънс обект на интерес ли е в това разследване?
— Госпожа Лайънс очевидно е била сама със съпруга си, когато той е бил застрелян – отвърна Бенет. – Няма следи от насилствено нахлуване. Даваме си обаче сметка, че предвид състоянието на госпожа Лайънс може да й е устроен капан. Тук сме, за да изградим цялостна картина какво точно се е случило миналия понеделник вечерта, доколкото тя може да ни каже.
— Разбирам. Значи сте наясно с напредналата деменция на госпожа Лайънс и нейната неадекватност да осмисля както вашите въпроси, така и своите отговори?
— Пистолетът е налице – намеси се със спокоен глас Рита Родригес. – На него ясно личат три отпечатъка. Професор Лайънс, естествено, го е докосвал. Пистолетът е негов. Разполагаме с неговите отпечатъци. Марая Лайънс е заварила майка си в килера с пистолета в ръка и й го е взела. По дръжката е намерен отпечатък на Марая. Отпечатъкът на Катлийн Лайънс е върху спусъка. Още в болницата взехме техните отпечатъци, за да имаме данни за сравнение. По думите на Рори Стейджър – а това е потвърдено и от икономката Бети Пиърс – госпожа Лайънс била доста раздразнителна по време на вечерята в деня на убийството заради връзката на съпруга й с друга жена: Лилиан Стюарт. И госпожа Лайънс, и Марая потвърдиха, че са прегръщали тялото на простреляния, което обяснява кръвта по дрехите им.
Ужасена, Марая съобрази: детективите знаят за деменцията на майка й и въпреки това очевидно смятат, че тъкмо тя е натиснала спусъка. А доколкото на Марая й беше известно, те още дори не бяха научили за умението на Катлийн да стреля. Лойд зададе следващия си въпрос сякаш беше прочел мислите й: