— Имаше ли наличие на мозъчно вещество по дрехите на госпожа Лайънс?
— Да. Който и да е стрелял, той е бил поне на три метра от професор Лайънс, но понеже и съпругата, и дъщерята са го прегърнали, и те са се изцапали с кръв.
Марая и Лойд Скот се спогледаха. „Лойд си спомня, че мама ходеше на стрелбището е татко съобрази тя.
— Предвижда вероятността този факт да излезе наяве.
— Детектив Бенет – заяви Лойд, – аз ще представлявам госпожа Катлийн Лайънс. Държа да се запише. Аз…
Прекъсна го неистово звънене на вратата. Марая се втурна да отвори, но Дилия, излязла от всекидневната при появата на детективите, я изпревари. Оказа се Лиза Скот. Разтреперана, тя се втурна в къщата.
— Ограбени сме! – изпищя тя. – Всичките ми бижута са изчезнали!
Във всекидневната Лойд Скот и детективите ясно чуха думите й. Лойд пусна ръката на Катлийн и скочи. Детективите си размениха смаяни погледи и го последваха, като оставиха Катлийн сама.
В следващия момент Дилия застана до нея.
— Хайде да се облечеш, Катлийн, докато хората, които говореха с теб, са заети – подкани я тя нежно и й помогна да стане.
Някакъв ясен спомен се мерна в болния мозък на Катлийн.
— Къде е пръстта по пистолета? – попита тя. – Цветната леха до алеята беше кална.
— Скъпа, не мисли за такива неща – заговори Дилия успокоително. – Така само се разстройваш. Най-добре днес да сложиш красивата си бяла блуза. Не е ли страхотна идея?
≈ 13 ≈
Лилиан Стюарт живееше в жилищна сграда срещу центъра „Линкълн“ в западната част на Манхатън. Пренесе се там след развода си с Артър Амбрустър, с когото обаче останаха приятели. Двамата се бяха запознали като студенти в университета в Джорджтаун във Вашингтон, окръг Колумбия. Планираха да имат деца след защитата на докторските си дисертации; нейната – по английски, неговата – по социология.
После и двамата станаха преподаватели в Ню Йорк, в Колумбийския университет.
Децата, за които най-после бяха готови, така и не се появиха и когато „чукнаха“ трийсет и пет, и двамата се съгласиха, че интересите и вижданията им за света са коренно различни. Сега, петнайсет години по-късно, Артър беше баща на трима синове и активно ангажиран с политиката на Ню Йорк. Лилиан пък се запали по археологията и всяко лято с радост участваше в археологически разкопки. Преди пет години, когато бе на четирийсет и пет, попадна на разкопки под ръководството на професор Джонатан Лайънс и това промени живота и на двамата.
„Аз съм причината Катлийн да убие Джонатан“ – тази мисъл измъчваше Лилиан ден и нощ откакто той почина. А нямаше нужда да се стига дотам. Джонатан бездруго щеше да я пожертва. Миналата седмица й призна, че не издържа повече. Състоянието на Катлийн се влошавало, а взаимоотношенията му с Марая ставали непоносимо обтегнати.
Разговорът при онази среща продължаваше да се върти в главата на Лилиан и в събота сутринта. Още виждаше болката в очите на Джонатан и чуваше потреперването на гласа му.
— Лили, наясно си колко много те обичам и наистина мислех, че когато Катлийн вече съвсем престане да е с ума си, ще я настаня в специализиран дом и ще се разведа. Но не мога да постъпя така. Сега го разбирам. Не е редно да обърквам повече и твоя живот. Ти си едва на петдесет. Намери си някой връстник. Ако Катлийн живее още десет години, аз също ще бъда на осемдесет. Какъв живот ще мога да ти предложа тогава?
След кратко мълчание Джонатан добави:
— Някои хора имат предчувствие за предстоящата си смърт. С баща ми беше така. Казват, че седмица преди да бъде застрелян, Ейбрахам Линкълн сънувал тялото си изложено за поклонение в ковчег в Белия дом. С риск да ти прозвучи глупаво, но имам предчувствието, че скоро ще умра.
Бе го склонила да се видят още един път, припомни си Лилиан. Уговориха се за вторник сутринта. Ала Катлийн го застреля в понеделник вечерта.
Боже, какво да прави сега?
Алвира се съгласи да се срещнат за обяд в един часа. „Толкова много я харесвам, помисли си Лилиан, но вече съм наясно какво ще ме посъветва да направя. Вече знам как е редно да постъпя.“
Но щеше ли да го направи? Дали пък не беше прекалено рано да вземе решение? Мислите й бяха объркани.
Обхождаше неспокойно апартамента. Оправи си леглото, подреди банята, постави няколкото чинии от закуската в съдомиялната. Мебелираната всекидневна с бежовия килим и картините на древни градове по стените беше любимото помещение на Джонатан. Лилиан си припомни вечерите, когато идваха за по питие след вечеря. Виждаше го как седи опънал дългите си крака пред кожения стол, който тя му купи за рождения ден.