— Как може да обичаш някого много и да му обърнеш гръб? – извика тя гневно, когато Джонатан й съобщи за намерението си да преустанови връзката им.
— Правя го именно от любов – отвърна той. – Любов към теб, към Катлийн, към Марая.
Първоначално Алвира предложи да се срещнат в сравнително новия ресторант недалеч от южния край на Сентрал Парк, но бързо промени решението си.
— Нека да е в Руската чайна.
Името на ресторанта до парка беше „Мирая“. Прекалено близко до Марая, помисли си Лилиан.
Рано сутринта Лилиан отиде да потича в парка, после взе душ и по халат седна да закуси. Сега отиде до гардероба и избра бели летни панталони и син блейзер – тоалет, който Джонатан особено много харесваше.
Както винаги обу обувки с висок ток. Джонатан все се шегуваше с тази й слабост. Само преди няколко седмици дори й предаде саркастичното подмятане на Марая, че сигурно носи обувки с висок ток и на разкопките. Бе се развикала и той съжали, че се е изпуснал, припомни си Лилиан, докато слагаше малко руж по страните си и оправяше късата си тъмна коса.
Именно подобни изказвания на Марая го натъжаваха, помисли си Лилиан печално и с горчивина.
Миг преди да излезе, звънна телефонът.
— Лили, защо не дойдеш и ще те заведа на обяд? – предложи гласът. – Днес едва ли се чувстваш особено добре.
— Така е, но се уговорих с Алвира Мийхан. Върнала се е от пътешествието. Ще обядваме заедно.
Настъпи пауза. После се чу:
— Надявам се да не споменеш и думичка по определени въпроси.
— Не съм решила – отвърна тя.
— Недей! Обещай ми! В противен случай всичко ще свърши. Дай си време да помислиш спокойно и практично. Нищо не дължиш на Джонатан. А и разбере ли се, че е скъсал с теб, а ти държиш нещо, което е искал, ще бъдеш втората заподозряна след съпругата му. Адвокатът на жена му ще настоява, че си отишла там, защото си знаела за отсъствието на гледачката, повярвай ми. Джонатан е оставил вратата отворена за теб. Какво им пречи да лансират например такава версия: влязла си с покрито лице, застреляла си го, поставила си пистолета в ръката на лудата му съпруга и си излязла. Така ще се появят съмнения, че тя е извършителката.
Лилиан стоеше във всекидневната с телефонната слушалка в ръка. Вторачи се в стола, на който Джонатан така често седеше, и се замисли как се бе сгушвала в скута му. Погледна към вратата и сякаш отново го видя да излиза с думите:
— Съжалявам. Искрено съжалявам, Лили.
— Това са пълни глупости! – заяви тя разпалено. – Катлийн е убила Джонатан, защото го ревнуваше от мен. Нещата са достатъчно отвратителни и без да измисляш подобни ужасяващи сценарии. Но едно да знаеш: засега няма да спомена нищо пред Алвира или пред когото и да е друг. По свои причини. Това ти го обещавам.
≈ 14 ≈
Трийсет секунди след нахлуването на Лиза Скот Саймън Бенет звънна в полицейския участък на Махуах, за да съобщи за кражбата на бижутата. Лойд Скот изстреля: „Сега ще се върна“ и се прибра да изчака заедно с жена си пристигането на полицейската кола.
Марая изгледа двамата детективи поред.
— Не мога да повярвам, че семейство Скот е било ограбено – промълви тя. – Просто не го вярвам. Точно преди да заминат миналия месец. Лойд разказваше каква нова алармена система са поставили – камерите били навсякъде из къщата.
— За жалост днес много малко системи са непреодолими за експертите – съобщи й Бенет. – Мнозина ли знаеха, че госпожа Скот държи ценни бижута в дома си?
— Представа нямам. Говореше за това пред нас, но бизнесът й е всеизвестен тя създава авторски модели и винаги ходи с красиви бижута.
Докато говореше, Марая изпита чувството, че е наблюдател на случващото се в стаята. Погледна портрета на баща си, окачен над пианото. С удивителна прилика бе пресъздадено интелигентното му изражение и наченката на усмивка, вечно готова да се появи на устните му.
Слънцето нахлуваше през прозорците в задната страна на помещението и хвърляше светли петна по кремавия килим на геометрични линии. Марая си даде сметка колко много се е потрудила Бети, за да възстанови реда в обширното помещение, след като специалистите го бяха обработили цялостно за отпечатъци. Струваше й се невероятно, че стаята отново изглежда весела и приветлива с диваните, тапицирани с цветни дамаски, с фотьойлите до камината и пръснатите тук-там леки масички. Приятелите на баща й винаги придърпваха столовете в полукръг около големия диван и пиеха там кафе и питие след вечеря.
Грег, Ричард, Албърт, Чарлс.
Колко пъти бе седяла с тях през годините, откакто баща й се пенсионира? Обикновено Бети готвеше, но понякога баща й завземаше кухнята. Готвенето се превърна в негово хоби и не само му доставяше удоволствие, но и се справяше доста добре. Преди три седмици поднесе голяма зелена салата, шунка от Вирджиния, макарони на фурна, чеснов хляб, сети се тя. Последната вечеря, която споделиха всички…