Саймън Бенет погледна адвоката.
— Господин Скот, ще ви кажа направо: имаме основание още сега да арестуваме Катлийн Лайънс за убийството на съпруга й. Била е сама в къщата с него. Държала е пистолет и по него има нейни отпечатъци. Не открихме никакви признаци за насилствено нахлуване, няма и сведения за изчезнали предмети. Досега се въздържахме, за да уточним дали не й е устроен капан. Ако не ни позволите да говорим с нея през следващите два дни, не ни остава друго, освен да я арестуваме.
— И в моята къща няма признаци за насилствено нахлуване, но някой е влизал и е задигнал бижута на стойност три милиона долара – възрази Лойд Скот.
— Никой обаче не е бил открит в къщата ви с пистолет в ръка – парира го Бенет.
Без да обръща внимание на забележката, Лойд Скот продължи:
— Очевидна е необходимостта да съм си вкъщи в този момент. Ще говоря с Катлийн, но както сами виждате, тя не е в състояние да контактува дори с мен в момента. Дайте ми отсрочка до утре. Ако изобщо позволя да разговаря с вас, това ще стане утре следобед. Решите ли да я арестувате, свържете се с мен. Аз ще я предам в ръцете ви. Като сам виждате, тя е много, много болна жена. – После добави: – Съветвам и Марая да се консултира с мен, преди да отговаря на въпросите ви.
— Съжалявам – сряза го Бенет. – Разследваме убийство. Налага се да говорим с Марая веднага щом майка й се успокои. Вие не я представлявате.
— Господин Скот – намеси се решително и Родригес, – току-що сам чухте, че Марая е склонна да разговаря с нас.
Обичайният червендалест тен на Лойд Скот започваше да се възвръща и да измества бледността, настъпила, когато узна за обира в дома си.
— Добре, както реши Марая, но повтарям: не можете да разговаряте с Катлийн без изричното ми разрешение.
— Да, разбираме. Но при нов отказ утре на клиентката ви ще бъде връчена призовка да се яви пред съда и не е известно какво ще последва – предупреди го Бенет.
— Като се има предвид болестта й, разчитам това да бъде смекчаващо вината обстоятелство. – Лойд Скот погледна неволно към кабинета. – Трябва да се върна при съпругата си. Ще съм ви благодарен да осведомите Марая, че ще й се обадя по-късно.
— Разбира се – увери го Бенет. Заедно с Родригес изчака да се чуе хлопването на входната врата зад гърба на адвоката, преди да продължи: – Според мен майката разиграва театър пред нас.
— Трудно е да се каже – възрази Родригес. – Знам обаче едно. Марая Лайънс е много тъжна от кончината на баща си и видимо е притеснена. Според мен тя няма нищо общо със случая. От друга страна, е ужасена да не би майка й да е виновна и вероятно ще ни насочи в друга посока. Интересно ми е какво ще предложи.
Марая се върна във всекидневната чак след двайсет минути.
— Мама заспа в килера – съобщи тя с безизразен тон. Всичко това е… – Задави се и млъкна. След кратка пауза започна отново: – Всичко това е потресаващо.
Разговаряха повече от час. И двамата опитни детективи я разпитваха с вещина. Тя не отрече неприязънта си към Лили и голямото си разочарование от баща си.
Отговори съвсем честно на всички въпроси, свързани с пистолета. Преди десетина години майка й е радост посещавала стрелбището с баща й, но не била стъпвала там, откакто настъпила деменцията. С изненада узна, че пистолетът не бил ръждясал. Ако по-късно баща й е ходил на стрелбището, то не го е споменавал пред нея.
— Държеше го в чекмеджето на бюрото – продължи тя – и подозирам какво си мислите в момента. Но сериозно ли вярвате, че ако баща ми е седял на бюрото, а майка ми се е появила и е взела пистолета, той нямаше да я спре? Боже, има голяма вероятност пистолетът да не е бил в къщата от години.
После добави:
— Вчера научих някои подробности: баща ми е пред чувствал смъртта си. Освен това навярно е споделил с някого, че притежава безценен древен пергамент. Същевременно е изразил съмнения относно един от специалистите консултанти.
Марая изпита невероятно облекчение, когато детективите най-после си тръгнаха. Наблюдаваше как колата им излиза от алеята и най-сетне си позволи една плаха надежда. Детективите се свързаха по телефона с отец Нйдън О’Брайън и сега пътуваха към Ню Йорк, за да разговарят с него за пергамента, който може би е бил написан от Исус Христос и адресиран до Йосиф от Ариматея.
≈ 15 ≈
Грег Пиърсън основа компания за компютърен софтуер, тя започна да се разраства и той категорично отстояваше намерението си никога да не я направи публична. Нямаше никакво желание да пишат за „Пиърсън ентерпрайсис“ на бизнес страниците в „Уолстрийт Джърнъл“ или „Таймс“ и непрекъснато да следят цената да акциите й.