Задоволяваше се да е председател и изпълнителен директор на компанията и винаги да е наясно с всичко, което става в нея. Съдружниците му го уважаваха, но неговата болезнена срамежливост, възприемана от мнозина като високомерие, му пречеше да завързва близки приятелства. През годините стана член на няколко престижни голф клуба и на тенис клуба на Ню Йорк, ала не беше запален спортист и затова не извличаше особена наслада. Щом обаче улавяше, че някоя от по-големите компании е готова да се състезава с него, той се впускаше в надпреварата със завидна амбиция.
С всичките си действия Грег преследваше една цел: Марая да се влюби в него. Често се питаше дали Джонатан се е досещал какво изпитва към дъщеря му. Веднъж се бе пошегувал, че Пиърсън трябва да си намери приказливо момиче. Това предложение винаги извикваше усмивка на устните на Грег. Марая не обичаше да приказва, но беше интелигентна, забавна и приятна за компания.
И изключително красива.
На вечерите, организирани от Джонатан. Грег трудно си налагаше да не следи всяко нейно движение. Обожаваше да наблюдава близостта и топлотата между нея и баща й.
— Бог да ни е на помощ! – възкликваше тя шеговито. – Бети отсъства и татко ще е главен готвач.
Винаги проявяваше нежна загриженост към майка си и когато – с напредването на деменцията – Катлийн вземаше ножа вместо вилицата с намерението да го напъха в устата си. Марая се навеждаше дискретно и светкавично подменяше приборите.
Грег обожаваше вечерите, когато компанията се заседя ваш е във всекидневната, за да допият кафето, особено ако се случеше той да седне до Марая. Да усеща близостта й, да наблюдава изражението на лицето й и да се взира в дълбоките й сини очи, досущ като очите на Джонатан, го изпълваше с трепет и вълнение.
Много жалко, че преди година и половина Катлийн намери снимките на съпруга си и Лили, разсъждаваше Грег. След случката Марая се наложи и прогони Лили от вечерите.
Дотогава Лили винаги пристигаше в Махуах с Чарлс и Грег беше наясно със заблудата на Марая – според нея Лили и Чарлс имаха връзка. Така беше най-добре за всички. Взаимоотношенията на Джонатан и Марая се влошиха, когато тя разбра истината.
В събота сутринта Грег игра тенис, после се върна в апартамента си на Кълъмбъс Съркъл. От четири години живееше там, а още се питаше дали вътрешният дизайнер не се е престарал със свръхмодерното обзавеждане.
Отхвърли тази мисъл като несъществена.
Встрастен в работата си, беше донесъл вкъщи доста материали, за да ги прегледа по-подробно, ала скоро се предаде и си призна, че е абсолютно наложително първо да говори с Марая.
Тя отговори с напрегнат; но топъл глас.
— Грег, много мило, че се обаждаш. Няма да повярваш какво се случва тук.
Той я изслуша и попита:
— Някой е обрал съседите ви през последните три седмици и е задигнал бижутата, това ли ми казваш? Кога е станало?
— Засега не могат да определят. Лойд Скот нашият съсед, е адвокат по наказателни дела. Той ще представлява мама. Грег, опасявам се, че ще я обвинят за убийството на татко.
— Марая, нека ти помогна. Моля те. Нямам представа колко добър адвокат е съседът ви, но на майка ти й трябва първокласен защитник. Вероятно и на теб. Мнозина, опасявам се, бяха наясно със сериозните проблеми между теб и баща ти. – После, докато все още имаше смелост. Грег добави: – Марая, ще дойда в шест часа. Спомена, че на гледачката през уикенда може да се разчита напълно. Двамата с теб ще излезем да вечеряме. Моля те не ми отказвай. Искам да те видя, притеснявам се за теб.
Грег затвори телефона и се запита дали да вярва на ушите си.
Марая каза, че с удоволствие ще вечеря с него и дори чака срещата с нетърпение.
≈ 16 ≈
Професор Албърт Уест съзнаваше какъв риск поема, когато в петък следобед на връщане от погребението спомена на колегата си професор Чарлс Майкълсън за предположението на Джонатан, че разполага с Пергамента на Йосиф от Ариматея. Непрекъснато му се привиждаше как очите на Чарлс се присвиха пресметливо, когато научи този факт.
Албърт се колебаеше дали смаяното изражение на Чарлс е неподправено, или просто добре изиграно. Опасенията на Чарлс, че ако Катлийн намери пергамента, има опасност да го унищожи, веднага извадиха на бял свят следващата тревожна вероятност. Ами ако същата мисъл е хрумнала и на Джонатан? В такъв случай би ли го държал някъде в дома си, или би го поверил за съхранение на човек, комуто има доверие?
Чарлс например?
В плен на безсънието от години. Албърт посвети на тези мисли по-голяма част от нощта в петък.
В събота сутринта, след лека закуска, се настани в домашния си кабинет, който при други обстоятелства би бил превърнат във втора спалня в скромния му апартамент. Седна зад бюрото и цялата сутрин работи върху бъдещите си лекции. Вълнуваше се приятно, че есенният семестър започва следващата седмица. Не беше преподавал през лятото и макар никога да не се чувстваше самотен, винаги искрено се радваше на срещите със студентите си. Не намираше за особено подходящ прякора си Меха, лепнат му от тях заради дребния му ръст и дълбокия глас, но признаваше, че е остроумно.