За обяд Албърт си направи сандвич, който смяташе да изяде в колата, събра си нещата за излет и слезе в гаража на сградата. Докато чакаше да му докарат колата, си даде сметка колко често си повтаря „да предположим, че“. Да предположим, че Чарлс лъже. Да предположим, че Чарлс е видял пергамента. Да предположим, че и той е изразил пред Джонатан мнение за автентичността на документа. Да предположим, че Чарлс е предупредил Джонатан да не държи пергамента вкъщи. Да предположим, че е напомнил на Джонатан как Катлийн е намерила неговите снимки с Лили, независимо от твърденията му колко добре ги е скрил.
Всичко това определено беше възможно.
Имаше логика.
Джонатан уважаваше Чарлс като вещ експерт по Библията и като приятел. Не е изключено да е оставил пергамента при него. Докато влизаше в колата, Албърт се замисли за шокиращия случай преди петнайсет години, когато срещу подкуп Чарлс обяви с ясно съзнание фалшификат за истински пергамент.
По онова време Чарлс отчаяно се нуждаеше от пари – беше по средата на развода си. За щастие Дезмънд Роджърс – колекционерът, закупил пергамента – беше не само изключително богат; но и се гордееше със собствената си експертна преценка. Като схвана, че го подвеждат; той заплаши Чарлс с предаване на полицията. Албърт успя да склони Роджърс да не превръща случая в криминален: направи ли го обществено достояние, би се изложил, защото самият колекционер се бе подиграл открито на другите специалисти, оценили пергамента като фалшификат.
— Дезмънд, ще провалиш Чарлс, а през годините той ти е помагал да се сдобиеш с великолепни и ценни екземпляри – аргументира се тогава Албърт. – Умолявам те да разбереш, че е в емоционална и финансова криза и не действа рационално.
Накрая Дезмънд Роджърс преглътна загубата на два милиона долара и доколкото Албърт знаеше, не бе споменал на никого за случилото се. Но не се въздържа да изрази пълното си презрение към Чарлс Майкълсън.
— Самият аз съм започнал от нулата и познавам мнозина, преживели финансови затруднения. Никой от тях не би приел подкуп, за да подведе приятел. Предай на Чарлс от мое име, че никой няма да узнае за случилото се, но не желая никога повече да го видя. Той е един долен мошеник.
Ако пергаментът на Джонатан е в ръцете на Чарлс, той вероятно ще го продаде, прецени Албърт. Ще намери таен купувач.
Доколко Чарлс мрази Джонатан? Албърт беше свидетел как преди шест години на археологическите разкопки Чарлс се увлече по Лилиан Стюарт, но нищо не излезе, защото тя и Джонатан се бяха влюбили едва ли не от пръв поглед.
По време на гостуванията при Джонатан Чарлс допускаше всички да мислят, че той и Лили имат връзка. Това беше абсолютно нетипично за него. Сигурно го е правил по настояване на Лили.
Какво друго би могъл да направи за нея?
Запита се какво ли ще стане сега.
Албърт се отправи към любимото си място за излети напоследък. В планината Рамапо, само на минути път от къщата, където убиха Джонатан.
≈ 17 ≈
Отец Ейдън О’Брайън придружи детективите Саймън Бенет и Рита Родригес до кабинета си в сградата, свързана с църквата „Свети Франциск Асизки“ на Западна 31-ва улица в Манхатън. Бяха го попитали по телефона дали е удобно да разговарят с него и той охотно се съгласи, макар веднага да започна да премисля какво да им каже и с кои думи е най-добре да го изрази.
Дълбоко се опасяваше, че именно Катлийн е натиснала спусъка и е причинила смъртта на Джонатан. През последните години, откакто настъпи деменцията, личността й коренно се промени. Още преди известно време за пръв път забеляза малките издайнически знаци за западането на ума й. Според медицинската статистика един процент от хората проявяват признаци на деменция към шейсетте си години.
Отец Ейдън се запозна с Джонатан и Катлийн, когато двамата бяха младоженци, а той – млад свещеник. Джонатан, едва двайсет и шест годишен, вече имаше докторат по библейска история и преподаваше в Нюйоркския университет. Катлийн, магистър по обществени науки, работеше на държавна служба. Живееха в малък апартамент на Западна 28-ма улица и посещаваха църквата „Свети Франциск Асизки“. Един ден се заприказваха с отец Ейдън на излизане и не след дълго той започна често да ходи в апартамента им на вечеря.