Дружбата продължи и след като се преместиха в Ню Джързи. Именно той кръсти Марая когато, малко над четирийсет, Катлийн най-после роди детето, което бяха загубили надежда, че ще имат.
Вече четирийсет години те имаха идеален брак, разсъждаваше отец Ейдън. Разбираше какво изпитва Джонатан при бързо влошаващото се състояние на Катлийн. Бог му беше свидетел, че наблюдаваше всекидневно как в паството синове, дъщери, съпруги или съпрузи се мъчат с гледането на болен от алцхаймер.
„Не искам да му се сърдя, но има дни, в които сам ми задава един и същи въпрос отново и отново…“ „Оставих я само за минута и тя постави цялото пране, което току-що бях сгънала, в мивката и пусна водата отгоре…“
„Пет минути след като вечеряхме, татко каза, че умира от глад, започна да вади всичко от хладилника и да го хвърля на пода. Бог да ми прости, отче, но го бутнах и той падна. Помислих си: „Боже, дано не е счупил кост“. Той ме погледна и каза: „Съжалявам, че ти причинявам толкова грижи“. В момента съзнанието му бе съвсем ясно. Разплака се, аз също…“
Всичко това минаваше през ума на отец Ейдън, докато сядаше зад бюрото си и канеше Саймън Бенет и Рита Родригес да се настанят на столовете за посетители.
Джонатан бе неизменно търпелив и любящ към Катлийн, докато не срещна Лилиан, припомни си отец Ейдън. Възможно ли е болният сега мозък на Катлийн да я е накарал да извърши нещо, което никога нямаше да й хрумне, ако беше жената, позната му от години?
— Отче, благодаря, че ни приемате веднага – започна Бенет – Както обясних по телефона, ние сме детективи от отдел „Убийства“ към прокуратурата на окръг Берген и имаме задачата да разследваме убийството на професор Джонатан Лайънс.
— С това съм наясно – отвърна отец Ейдън.
Последваха очакваните въпроси. Откога познава семейство Лайънс? Колко често се е срещал с тях? Знаел ли е за връзката на професор Лайънс с Лилиан Стюарт?
Навлизаме в опасната територия, помисли си отец Ейдън. Бръкна в джоба, извади носна кърпичка, избърса си очилата и върна кърпичката в джоба, преди да отговори предпазливо:
— Виждал съм професор Стюарт два-три пъти. Последният път беше преди повече от три години, но от олтара по време на опелото в петък я зърнах как влиза – макар и късно – в църквата. Не забелязах кога си е тръгнала.
— Търсила ли ви е някога за съвет, отче? – попита Рита Родригес.
— Мнозина търсят съвет, стига да са сигурни, че разговорът ще бъде запазен в тайна. Не бива да предполагате каквото и да било от отговора ми, а той е, че не е редно да отговарям на този въпрос.
Привлекателната млада детективка с интелигентно изражение вече бе наясно, че свещеникът е последният човек, към когото Лилиан Стюарт би се обърнала за съвет. Въпросът е подвеждащ, помисли си отец Ейдън.
— Отче, дъщерята на Джонатан Лайънс, Марая, е изключително разстроена от връзката на баща си с Лилиан Стюарт. Поне така подразбрахме. Обсъждала ли го е някога с вас?
— Повтарям…
— Отче – прекъсна го Саймън. – говорихме с Марая Лайънс преди час. Тя се е оплакала на вас от Лилиан Стюарт – открито ни го заяви – и е споделяла колко зле се отразява връзката на баща й с тази жена върху състоянието на майка й.
— Значи сте наясно какво сме обсъждали с Марая – отбеляза отец Ейдън тихо.
— Отче, вчера сте казали на Марая, че баща и ви е посетил преди десетина дни – в сряда, петнайсети август по-точно – намеси се Саймън.
— Да. Докато пиехме кафе, споделих с Марая предположенията на Джонатан Лайънс, че е попаднал на документ с изключителна стойност. Нарича се или Пергаментът на Йосиф от Ариматея, или Ватиканското писмо.
— Джонатан Лайънс ви посети специално, за да ви каже за пергамента ли? – поиска да уточни Рита.
— Джонатан, както стана дума, е дългогодишен мой приятел – отвърна отец Ейдън. – Не беше необичайно, ако е наблизо, да се отбие при мен. Въпросната сряда сподели, че в момента изучава древни пергаменти, открита в отдавна затворена църква, подлежаща на събаряне. В стените й открили скривалище, където имало древни документи. Помолили го да ги преведе. – Отец Ейдън се облегна назад. – Сигурно сте чували за Торинската плащаница?
И двамата детективи кимнаха.
— Мнозина смятат, че след свалянето от кръста Христос е бил загърнат с нея. Дори сегашният папа Бенедикт е цитиран да казва, че според него плащаницата е автентична. Ще узнаем ли някога напълно истината? Съмнявам се, независимо от доста убедителните доказателства. Ватиканското писмо, известно още като Пергамента на Йосиф от Ариматея, има същата невероятна стойност. Ако е истинско, то е единственото писмо, написано от Христос.