— Йосиф от Ариматея не е ли човекът, поискал разрешение от Пилат Понтийски да вземе тялото на Исус Христос и да го положи в своята гробница? попита Рита Родригес.
— Да. Йосиф бил дългогодишен таен последовател на Христос. Както сигурно помните от уроците по религия, на дванайсет години Исус отишъл с родителите си в Ерусалимския храм за Песах, но когато празникът свършил, не си тръгнал. Останал в храма и смаял главните свещеници и мъдреците с познанието си за Светото писание. По онова време Йосиф от Ариматея бил един от мъдреците в храма. Когато чул как говори Исус и като научил, че е роден във Витлеем, разбрал, че това е чаканият месия. – Отец Ейдън се разпали: – От дванайсетата годишнина на Христос, когато обсъждал Светото писание с главните свещеници и мъдреците в храма, до сватбата в град Кана, не се знае нищо. Тези години от живота му са изгубени за нас. Мнозина учени обаче смятат, че благодарение на намесата на Йосиф от Ариматея известно време той е прекарал в учене в Египет. Ако е автентично, писмото е написано от Исус до Йосиф малко преди разпъването му на кръста. В него той благодари на Йосиф за добрината и защитата, оказана му още от детска възраст: Автентичността на писмото се обсъжда, откакто апостол Петър го донесъл в Рим. Някои папи го приемали за истинско, други – не. Съхранявало се във Ватиканската библиотека, но се говори, че папа Сикст IV възнамерявал да го унищожи, за да се спрат спекулациите. По онова време писмото изчезнало. Сега, петстотин години по-късно, е възможно да е било открито сред древните пергаменти, които Джонатан изучаваше.
— Писмо, написано от Христос! Не мога да си го представя – възкликна Рита Родригес смаяна.
— Какво ви каза професор Лайънс за документа? – попита Бенет.
— Смяташе, че е автентичен, но се тревожеше, защото един от специалистите, на когото го показал, се вълнувал повече от паричната му стойност.
— Знаете ли къде е пергаментът сега, отче? – поинтересува се Бенет.
— Нямам представа. Джонатан не загатна къде го държи.
— Отче, казахте, че сте пили кафе. Преди това срещнахте ли се с Джонатан в църквата? – намеси се Родригес.
— Срещнахме се в църквата. Входът за манастира е откъм преддверието.
— Джонатан Лайънс посещавал ли ви е в изповедалнята?
— Дори да го е правил, не е редно да ви отговарям.
— Тонът на отец Ейдън стана по-строг. – А и най-вероятно това ви е известно, детектив Родригес. Виждам, че носите кръстче. Католичка ли сте?
— Не съм най-образцовата, но – да.
Саймън Бенет отново взе думата:
— Отче. Джонатан Лайънс е имал дълга връзка с жена, която не му е била съпруга. Ако е идвал да се изповяда и е признал греха си, щяхте ли да му дадете опрощение, в случай че възнамерява да продължи връзката си е Лилиан Стюарт? – Бенет се усмихна извинително и добави: – И аз съм възпитан като католик.
— Ясно дадох да се разбере, че всичко, казано ми от Джонатан Лайънс, като изключим пергамента, не подлежи на обсъждане. Това включва и последното ви питане, детектив Бенет. Ще добавя само следното: познавам Катлийн Лайънс от млада, двайсетгодишна булка. Не вярвам, колкото и да е изкривен, объркан и болен мозъкът й, тя да е в състояние да убие съпруга си, когото обичаше.
Отец Ейдън изрече всичко това с приповдигнат тон, но същевременно с дълбока вяра във всяка своя дума. Изключваше Катлийн да е виновна за убийството на Джонатан, но след като погледна двамата детективи, съжали, че само си хаби дъха пред тях.
Запита се как ли ще реагират, ако узнаят, че Джонатан е предчувствал смъртта си. Професорът го беше заявил открито, но отецът прецени колко опасно е да го спомене. Детективите можеха да го изтълкуват като страх на професора от засилващите се пристъпи на ярост и избухвания на Катлийн, а последното желание на свещеника бе да направи нещата още по-лоши за нея.
Саймън Бенет продължи с въпросите си:
— Джонатан Лайънс съобщи ли ви имената на специалиста или специалистите, с които се е консултирал относно автентичността на Пергамента на Йосиф от Ариматея?
— Не, но изрично каза: „един от експертите“, от което съдя, че го е показал на повече от един човек.
— Познавате ли специалисти по Библията, отец Ейдън? – попита Рита.
— Тримата, които познавам най-добре, са приятелите на Джонатан, а именно професорите Уест, Майкълсън и Калахан. И тримата са специалисти по Библията,
— А Грег Пиърсън? По думите на Марая Лайънс той е бил добър приятел с баща й и винаги е бил гост на вечерите у тях – обади се отново Рита.