— Не е изключено Джонатан да му е показал пергамента или да му е разказал за него като на приятел, но се съмнявам да се е консултирал с Грег като със специалист
— Защо според вас не е споменал нищо пред дъщеря си за предполагаемата находка?
— Не знам, но с тъга ще отбележа, че близостта между Марая и баща й изчезна заради връзката му с Лилиан Стюарт.
— Смятате ли професор Лилиан Стюарт за специалист по древни пергаменти?
— За съжаление не мога да отговоря и на този въпрос. Лилиан Стюарт е специалист по английски, но дали има познанията да преценява древни документи не съм наясно.
Разговорът с детективите продължи около час, но когато се наканиха да тръгнат, отец Ейдън О’Брайън беше убеден, че ще дойдат пак. И тогава, прецени той трезво, ще се съсредоточат върху връзката на Джонатан с Лилиан и дали би поверил на нея древния пергамент за съхранение.
След като остана сам, той се почувства изтощен и уморен и отново седна зад бюрото. Преди да разбере за връзката им. понякога присъстваше на вечерите, давани от Джонатан на колегите му. Харесваше Лилиан и остана с впечатлението, че тя и Чарлс Майкълсън са двойка. Флиртуваше с Чарлс и споменаваше пиеси или филми, които са гледали заедно. Всичко е било само прикритие на връзката й с Джонатан.
И Джонатан участваше в тази игра, помисли си отец Ейдън тъжно. Нищо чудно, че Марая се чувства предадена.
Но би ли държал професорът Ватиканското писмо в апартамента на Лили, за да е на сигурно място, чудеше се той. И ако е така, дали тя ще признае, че е у нея? Особено след като Джонатан сподели с него намерението си да се раздели с нея.
Отец Ейдън си помогна с двете ръце, за да стане от стола.
Ужасната ирония, продължи разсъжденията си той, е, че ако Катлийн е убила Джонатан, това е станало точно след решението му да посвети остатъка от живота си на грижи за нея и да поправи взаимоотношенията си с Марая.
Неведоми са пътищата Господни, каза си отецът с въздишка.
≈ 18 ≈
Ричард Калахан преподаваше библейска история в университета „Фордхам“ в Бронкс. След завършването на колежа продължи да учи за йезуит, но една година се оказа достатъчна да осъзнае липсата на готовност да посвети живота си на монашеството. На трийсет и четири години той още не бе взел окончателно решение.
Живееше в апартамент близо до университета. Израснал на Парк Авеню с родителите си, известни кардиолози, сега се ползваше от удобството да ходи пеша на работа, но имаше и още нещо. Университетският комплекс с готическите си сгради и обрамчени с дървета алеи му напомняше на английската провинция. Беше му приятно там, а същевременно му доставяше удоволствие да излезе през портите и да се смеси с тълпите или да се отбие в някой от чудесните италиански ресторанти по близкото Артър Авеню.
Възнамеряваше да се срещне с приятели на вечеря в един от ресторантите, но докато се прибираше след погребението, отмени уговорката. Още дълго щеше да тъгува заради загубата на добрия си приятел и учител Джонатан Лайънс. На първо място Ричард се вълнуваше от въпроса кой е извършил убийството. Ако се докаже, че Катлийн в умопомрачено състояние е виновна за престъплението, ще я настанят в психиатрично заведение вероятно до края на живота й.
Ако обаче се окаже невинна, към кого ще се насочат детективите?
С влизането в приятния си тристаен апартамент Ричард си свали сакото, вратовръзката и официалната риза и облече спортна. После отиде в кухнята и извади една бира. „Ще се радвам, когато захладнее“ – помисли си той, докато протягаше дългите си крака, настанен в старото кожено кресло, което спаси от опитите на майка си да го подмени. „Ричард, още не си дал обет да се обречеш на бедност – настояваше тя. – Може и никога да не го дадеш. Недей да живееш така.“ Ричард се усмихна, като се сети за загрижеността на майка си, и отново насочи мислите си към Джонатан Лайънс.
Знаеше, че Джонатан превежда древните пергаменти, открити в отдавна затворената църква.
Дали бе намерил Пергамента на Йосиф от Ариматея сред тях? Щеше му се да си бе останал вкъщи онази вечер, помисли си Ричард. Тогава вероятно Джонатан щеше да каже точно на какво е попаднал. Възможно е да е въпросното писмо. Ричард си спомни как преди няколко години намериха Бетовенова симфония на полица в Пенсилванската библиотека.
Докато си приготвяше спагети и салата за вечеря, нещо витаеше в дълбините на съзнанието му, но отказваше да изплува. Продължи да витае и докато гледаше филм по телевизията.
Не спря да го тормози и след като си легна; прокрадваше се в съня му.