Или ще извади късмет и семейството пак ще дойде на официална вечеря в квартала и ще паркира в неговия гараж.
Колкото и да се притесняваше, съзнаваше, че вече е прекалено опасно да се промъкне в гаража, за да свали устройството от мерцедеса.
≈ 20 ≈
Заети със собствените си мисли, детективите Саймън Бенет и Рита Родригес мълчаха през първите петнайсет минути, след като се качиха в колата и подкараха обратно към Ню Джързи.
Когато стигнаха Западната магистрала. Рита се загледа в лодките по река Хъдсън и си спомни как само няколко седмици преди 11 септември се срещна със съпруга си Карлос в пет часа следобед, за да пият по питие и да отидат на вечеря. С Карлос се бяха наслаждавали на блясъка и топлината на слънцето, на лениво плаващите лодки, и изпитаха усещането, че Ню Йорк е специален, изключително специален.
Той работеше в Световния търговски център, когато трагедията настъпи. Точно в такъв топъл ден бяха тук заедно, но кой да предположи предстоящото нещастие?
Никога не беше си представяла, че ще го загуби; никога.
Но пък и кой би предположил преди седмица, че професор Джонатан Лайънс ще стане жертва на убийство? Бил е убит в понеделник, разсъждаваше тя. Какво ли е правил в събота? Имаше целодневна гледачка за съпругата си. Дали е отскочил до Ню Йорк, за да види любовницата си Лилиан Стюарт?
Интересно беше да се проследи движението на професор Лайънс през последния уикенд. А Ватиканското писмо? Пергаментът на Йосиф от Ариматея, евентуално написан от Исус Христос? Наистина ли Джонатан Лайънс го е намерил? Стойността му е неизчислима. Готов ли е някой да извърши убийство заради документа?
Те, естествено, щяха да проследят всичко, но не й се вярваше събитията да имат нещо общо с убийството. Ревнива и болна жена е използвала пистолета и името й е Катлийн Лайънс.
— Рита, предполагам, че нашият професор е ходил при отец Ейдън, за да се изповядва – наруши мислите й гласът на Бенет. – Попаднах на следа, когато зададох на преподобния този въпрос. Усетих го.
— Как мислиш? Дали Лайънс се е готвел да се откаже от приятелката си? – попита Рита.
— Може би да, а може би – не. Видя как реагира съпругата му. Може да му е казал: „Отче, повече не издържам. Правилно или не, трябва да потърся изход“. Не е първият, който постъпва така.
— А какво ще кажеш за пергамента? У кого е според теб?
— Ще проверим хората, които отец Вйдън спомена. Учените и онзи другият, дето се е мъкнел с тях. Грег Пиърсън. Искам да си поговорим и с Лилиан Стюарт. Ако съществува такъв безценен документ и е у нея, кой знае дали ще ни каже истината? Да, отиде на гроба на професор Лайънс, но две минути по-късно седеше в колата си с Ричард Калахан. – Саймън Бенет задмина бавно движещ се автомобил. – В момента залагам на Катлийн Лайънс. Тя е извършителката и следващата ни стъпка трябва да е набавянето на заповед за обиск. Искам да огледам цялата къща. Предчувствам, че ще намерим още нещо, което недвусмислено ще посочи Катлийн Лайънс като убийцата. Но независимо какво ще открием, ще препоръчам на прокурора да ни издаде заповед и за арестуването й.
≈ 21 ≈
Изтегнат удобно във фотьойла с вдигнати крака, Уили гледаше мач между „Янкис“ и „Ред сокс“. Приближаваше краят, а резултатът беше равен. Уили, запален фен на „Янкис“, следеше играта със затаен дъх.
Чу ключът да се завърта в бравата и разбра, че Алвира се връща от обяда си с Лилиан Стюарт.
— Скъпи, нямам търпение да ти разкажа всичко!
Алвира се настани на дивана срещу него, накара го да намали звука на телевизора и да я погледне.
— Уили – започна тя с патос, – по телефона останах с впечатлението, че Лилиан ще ми поиска съвет, но по време на срещата тя не направи нищо подобно. Попитах я кога за последен път е видяла Джонатан. Било в сряда вечерта. Застрелян е пет дни по-късно, в понеделник, затова ми се стори странно.
— И затова включи брошката!
Уили знаеше, че винаги когато и най-малкото подозрение за нещо нередно обземе Алвира, тя по навик включва записващото устройство в златната си брошка във формата на слънце с разперени лъчи.
— Да, защото Марая неведнъж е споменавала за неизменната програма на баща й да бъде поне два-три пъти през седмицата с Лили и задължително поне през една от вечерите на уикенда. Тогава Джонатан прекарвал вкъщи цял ден и понеже гледачката била изключително надеждна, обикновено вечерял с Лили и после преспивал при нея.
— Аха…
— Питам се защо не са били заедно през уикенда, преди да бъде застрелян. Струва ми се съмнително. Дали не са се скарали? – Алвира си пое дъх и продължи: – Наприказва ми колко й липсвал Джонатан и колко съжалявала, че не е настанил Катлийн в клиника, пък било то и само за да се предпази. В един момент щеше да се разплаче, докато си спомняше как Джонатан й разказвал колко са се обичали с Катлийн и какъв чудесен брак са имали преди болестта й. Джонатан твърдял, че ако Катлийн имала избор, което, естествено, е невъзможно, тя по-скоро би умряла, отколкото да е в сегашното си състояние.