Жизнерадостният смях на Катлийн обещаваше, че Уили ще задържи вниманието й поне няколко минути.
— Алвира, преди да излезем, трябва да ти кажа, че сутринта полицията беше тук със заповед за обиск. Според мен са прегледали всяка хартийка в къщата. Взеха пергаментите, които татко превеждаше. Предупредих ги, че един може да е с огромна стойност – писмо на Исус Христос до Йосиф от Ариматея. Татко вероятно е попаднал на него сред другите документи, но го е смятал за автентичен.
— Сериозно ли говориш? – попита Алвира с разширени от учудване очи.
— Да. Отец Ейдън го спомена на погребението в петък. С татко са се видели в сряда, преди да почине.
— Лилиан Стюарт знаела ли е за този документ? – попита настойчиво Алвира.
— Не знам. Предполагам, че й е казал. Не е изключено дори тя да го съхранява.
Алвира докосна леко рамото си и включи скрития микрофон. Не бивате да пропусне или да не чуе правилно и една думичка. Умът й вече работеше трескаво.
Значи Джонатан се е видял с отец Ейдън в сряда следобед. Ами ако тогава му е казал за намерението си да преустанови връзката си с Лилиан? Лилиан се е видяла е Джонатан в сряда вечерта. Направо при нея ли е отишъл и какво точно й е казал? Но думите на Лили повече не са се срещали и не са говорили през следващите пет дни.
Лъже ли, запита се Алвира. Както бе казала на Уили вчера: редно е някой да изиска разпечатка на всички разговори между Джонатан и Лили от сряда до понеделник вечер. Ако такива не съществуват, значи Джонатан е сложил край на връзката им…
Беше прекалено рано обаче да сподели всичко това е Марая. Вместо това Алвира каза:
— Марая, да си направим по чаша чай и да ми разкажеш всичко случило се.
— Всичкото е, че детективите смятат мама за убийцата на татко. И няма да се изненадам, ако я арестуват.
Марая се стараеше да контролира гласа си. Докато говореше, на входната врата се звънна.
— Дано не са пак детективите – промърмори тя и отиде да отвори.
Беше Лойд Скот. Започна направо:
— Марая, току-що ми се обади детектив Бенет. Докато говорим, предявяват обвинение на майка ти. Разреши ми да я съпроводя и да я предам в ръцете на прокурора, но трябва да стане веднага. Ще й вземат отпечатъци и ще я снимат, преди да я задържат в предварителния арест. Много съжалявам.
— Как така ще я пъхнат в ареста?! – възрази Марая. – Господи, Лойд, не са ли наясно със състоянието й?
— Най-вероятно съдията не само ще определи сумата за пускане под гаранция, но и ще се разпореди да й направят психиатрична преценка, преди да реши дали да я пусне под гаранция. Това означава, че до довечера или утре вече ще е в психиатрична клиника. Известно време няма да се прибере вкъщи.
В този момент Уили, Катлийн и Дилия влязоха откъм терасата.
— Толкова много шум… Толкова кръв – разказваше Катлийн на Уили, но този път жизнерадостно и напевно.
≈ 23 ≈
Имаше тайно убежище в привидно празен склад в долния източен край на Манхатън. Прозорците на горното ниво бяха заковани с дъски. Металната входна врата се заключваше с катинар. За да се влезе, трябваше да се мине отзад, край стар товарителен док, и с дистанционното да се отворят металните врати на гаража, на пръв поглед твърде запуснати и изпочупени. Но когато отвореше вратите с дистанционното, което държеше в колата, с нея стигаше до циментовия под на първия етаж.
Беше слязъл и сега стоеше точно там – в огромното, покрито с прах празно пространство. Ако по нелепа случайност някой успееше да проникне тук, нямаше да намери нищо.
Тръгна към задната врата. Стъпките му отекваха в тишината. Наведе се, отмести мръсен на вид капак на електрически контакт и докосна скрития бутон. От тавана бавно се спусна асансьор. Когато спря, той влезе и натисна втори бутон. Асансьорът започна бавно да се издига, а той, затворил очи, се подготвяше да се потопи в миналото. Клетката спря, той си пое дълбоко въздух и прекрачи прага. Запали светлината и отново се озова сред съкровищата си: антиките, които беше откраднал или закупил по нечестен начин.
Стаята без прозорци имаше същите размери като помещението долу, но с това приликата свършваше. По средата беше разстлан килим в разкошни ярки цветове с невероятни шарки. Върху него бяха поставени диван, столове, лампи и малки масички. Нещо като миниатюрна всекидневна сред музей, пълен с безценни предмети: статуи, картини, пана и инкрустирани със слонова кост скринове с керамика и бижута. Всеки сантиметър от пространството беше зает.