Гласът му бе хриплив сякаш е плакал, ала тонът му бе решителен, припомни си Лилиан ядосано. Макар да я обичаше толкова много, я заряза, а после го застреляха въпреки благородните му намерения да оправи взаимоотношенията си с Марая и да се посвети на грижи за Катлийн.
Със съпругата си е живял щастливо цели четирийсет години, преди тя да се разболее. Не й ли стигаше? Напоследък дори не го разпознаваше. Защо Джонатан пожела да остане при нея? Как не помисли, че и на нея дължи нещо? С течение на времето Марая щеше да го приеме. Знаеше колко зле е майка й и какво преживява баща й. Дори тя би трябвало да е достатъчно честна и да признае, че не е задължително той да преминава през този ужас всяка минута, ден след ден.
Новините в шест започнаха. Лилиан погледна екрана, за да се увери, че водещата новина е смъртта на Джонатан. Районът около съда беше пълен с хора. Репортер на Си Би Ес обясняваше:
— Стоя на стъпалата пред съда в Берген. Ню Джързи. Както виждате от записа, направен преди около час, седемдесет и една годишната Катлийн Лайънс, защитникът й, известният Лойд Скот, и дъщеря й Марая Лайънс влязоха в сградата и се качиха на втория етаж, където госпожа Лайънс бе предадена в ръцете на областния прокурор на Берген. След разследване, продължило почти седмица, тя е обвинена в убийството на съпруга си – пенсионирания професор от Нюйоркския университет Джонатан Лайънс, намерен мъртъв в дома си в Махуах миналата седмица. Знае се, че Катлийн Лайънс, която страда от напреднал стадий на алцхаймер, е била намерена в килера с оръжието на убийството в ръка.
Записът показа как Катлийн влиза бавно в съда с адвоката и дъщеря си. Поне този път Рори не е до нея, забеляза Лилиан. Никога не беше я харесвала. Когато я погледнеше, изражението й сякаш казваше: „Знам тайната ти“. Със сигурност тя бе причината за всички проблеми. Джонатан бе казал, че е скрил снимките в книга в кабинета си. Как Катлийн е успяла да намери точно тази книга? Не беше трудно да се сети какво е станало. Рори е тършувала и когато е открила снимките, ги е показала на Катлийн. Рори си беше истинска напаст, винаги готова да създава проблеми.
Записът свърши и репортерът развълнувано съобщи, че Лойд Скот и Марая Лайънс напускат съда, Марая изглежда съсипана, помисли си Лилиан. Е, и тя не беше по-добре. В лицето на Марая навряха микрофони, но Лойд Скот ги отстрани.
— Аз ще кажа няколко думи и това ще бъде всичко – заяви той сухо. – Катлийн Лайънс ще бъде изправена пред съдия Кенет Браун в девет утре сутринта. Ще пледираме невинност. Пак утре съдията ще се произнесе по въпроса за пускане под гаранция.
Прегърна Марая през раменете и бързо я настани в чакаща кола.
На Лилиан й се прииска да е мушица вътре в колата. Какво щеше да каже Марая? Дали ще плаче? Или ще крещи? Сигурно изпитваше същото като нея, когато Джонатан й каза, че ще се разделят. Чувстваше се като просякиня тогава. Плачеше и крещеше: „Ами аз!? Аз?!“
Замисли се за пергамента. Беше скрит в банковия й трезор на две преки от дома й. Някои хора отчаяно го искаха.
Колко ли ще платят, запита се тя, ако го обяви на таен търг?
Джонатан й го показа преди три седмици. Направи й впечатление неговото възхищение и благоговение. Попита я дали разполага с трезор, за да го прибере, докато бъде върнат във Ватиканската библиотека.
— Лили, писмото е съвсем обикновено. Христос е знаел какво ще се случи. Знаел е, че след разпъването му на кръста Йосиф от Ариматея ще поиска тялото му. В писмото му благодари за всички добрини, които му е оказвал през живота си. Ватиканът, естествено, ще настоява негови учени да потвърдят автентичността на писмото. Искам да се срещна с тях, да им го връча лично и да изложа моите доводи – защо смятам, че документът е истински.
При последното му посещение тук Джонатан пожела да се срещнат в банката на следващото утро, за да си получи обратно пергамента. Тя отклони уговорката, припомни си Лилиан. Отчаяно искаше той да осъзнае колко много ще му липсва. Обеща да му го даде след седмица, ако продължава да настоява. А после го убиха.
По телевизията течеше реклама. Тя изключи апарата и погледна оставения върху ниската масичка предплатен телефон, подарък от Джонатан. Когато свършваха минутите, купуваше нови, припомни си тя. Звънеше на неговия предплатен телефон. Нищо не можеше да докаже с връзката им.
А сега разполагаше с три такива телефона, поклати тя тъжно глава.
Единия й даде кандидат за пергамента.
— Не бива да оставяме никакви следи – предупреди я той. – Ченгетата ще търсят документа. Подозират, че е у теб или че поне знаеш къде е. Ако двамата говорим по телефона прекалено често, ще привлечем вниманието им.