Всеки път, когато вземаше апарата, го усещаше като буца лед в ръцете си.
≈ 25 ≈
В неделя професор Ричард Калахан често вечеряше с родителите си в апартамента им на Парк Авеню, където израсна. Бяха кардиолози с обща практика и имената им редовно се появяваха в списъка на „Най-добрите лекари“.
И двамата бяха по на шейсет, но никак не си приличаха.
Майка му Джесика бе дребна и слаба, и имаше навика да прибира назад с очилата средно дългата си тъмноруса коса.
Баща му Шон бе висок и строен, имаше буйна прошарена коса и поддържана брада. Мускулестата си фигура дължеше на усилените тренировки като звезда на футболния отбор в колежа, а сега – на редовните посещения в гимнастическия салон.
Ричард не си бе дал сметка колко е мълчалив, докато гледаше с баща си мача между „Мете“ и „Филис“. Когато майка му отиде в кухнята да провери дали вечерята е готова, баща му стана, наля две чаши шери, намали звука на телевизора и заговори направо:
— Ричард, очевидно нещо те притеснява. Мачът се реши в последната минута, но ти продължи да седиш скован като дърво. Какво те измъчва?
Ричард се опита да се усмихне.
— Не, татко, не съм притеснен. Само си мислех за фонда, учреден от баба и дядо на мое име при раждането ми. Вече от четири години, откакто станах на трийсет, разполагам със свободата да боравя с него както намеря за добре.
— Точно така. Ричард. Жалко, че не познаваш дядо си. Беше бебе, когато той почина. Започна от нищо, но имаше усет за пазара. Купи акции за двайсет и пет хиляди долара от нови компании, в които вярваше, и сега стойността им възлиза на над два милиона.
— Два милиона триста и петдесет хиляди двайсет и два долара и осемдесет и пет цента според последното извлечение.
— Чудесно. Никак не е лошо за ирландски имигрант, пристигнал тук с пет лири в джоба.
— Явно е бил страхотен тип. Винаги съм съжалявал, че нямахме възможност да се опознаем.
— Ричард, значи си намислил да правиш нещо с парите?
— Може би. Ще видим. Не ми се приказва за това сега, но те уверявам, че ти и мама няма за какво да се безпокоите. – Ричард хвърли поглед към телевизора и скочи от стола, когато видя анонса за водещата новина в десет часа.
— Катлийн Лайънс е арестувана за убийството на съпруга си – говореше репортерът.
На екрана се появи снимка на Катлийн между Марая и Лойд Скот.
Ричард така се съсредоточи в телевизора, че не забеляза как баща му – явно обезпокоен от разговора – го наблюдава изпитателно в опит да разбере какво става.
≈ 26 ≈
В неделя вечерта Алвира и Уили изчакаха Марая в дома й да се върне с Лойд Скот от съда. Бети сервира сандвичи и плодове на масата, преди да си тръгне.
— Марая едва ли ще има апетит – отбеляза Алвира, – но трябва все пак да хапне нещо, когато се върне.
Когато Марая пристигна, тя се зарадва истински на присъствието им. Във всекидневната с нея влезе и Лойд Скот. Алвира и Уили не го познаваха, но го бяха видели по телевизията и веднага го прецениха като подходящ да защитава Катлийн и да пази Марая.
Лойд не възнамеряваше да остане, но Алвира го задържа с думите, че иска да говори с него за срещата си с Лилиан.
— Канех се да го споделя с Марая, но точно тогава вие влязохте със съобщението, че Катлийн трябва да бъде предадена на властите – обясни тя. После добави: – По нека приказваме, докато хапваме.
Всички седнаха около масата в трапезарията. Марая изпитваше чувството, че я е връхлетяло цунами. По време на ранния обяд почти не се докосна до храната си и сега беше доста гладна, Дори успя да се усмихне, когато Уили й подаде чаша червено вино.
— След всичко преживяно през седмицата ти е нужно – настоя той.
— Благодаря, Уили. И благодаря на двама ви за всичко това – тя посочи сервираната маса.
Лойд Скот си взе сандвич и прие чашата вино, която Уили му наля.
— Госпожо Мийхан… – започна той.
— Стига. Наричайте ни Алвира и Уили – прекъсна го Алвира.
— А вие мен Лойд – съгласи се той веднага. – Сигурно знаете, че съм съсед на Катлийн и Марая. Познавах много добре и Джонатан. Беше прекрасен човек. Заради него, а и заради Катлийн и Марая, ще направя всичко по силите си да помогна на бедната жена. Знам, че той би искал това.
Алвира се поколеба за миг, но подхвана:
— Ще говоря направо. Всички сме наясно с вероятността Катлийн да е застреляла Джонатан. От друга страна, най-лесно е точно тя да бъде посочена. Да не забравяме, че не може да се защити. Затова да погледнем на нещата от друг ъгъл. Вчера обядвах с Лилиан Стюарт.