— Наистина ли? – ахна Марая шокирана.
— Да. Тя ми звънна. Стори ми се разтревожена. Не забравяй, Марая, че се запознах с нея на онзи круиз, когато тя пътуваше с баща ти. После съм я виждала един-единствен път: на лекцията на баща ти на 92-ра улица. След това вечеряхме четиримата, но тогава вече се познавах и с теб и тя долови колко ми е неловко да общувам с нея. Тогава я видях за последен път, преди най-неочаквано да ми звънне вчера. Искала да говори за нещо с мен и аз, естествено, се съгласих.
— Какво ти каза? – попита Лойд Скот.
— Точно това ме смущава. Всъщност нищо. Когато ми се обади, беше нетърпелива, но когато след няколко часа се видяхме в ресторанта за обяд, очевидно бе променила решението си да ми се довери. Не спираше да повтаря колко много й липсвал Джонатан и колко добре би било, ако бил вкарал майка ти в психиатрична клиника още преди години. – Алвира се облегна в стола. – Но все пак научих от нея нещо, което може да се окаже доста важно.
— Какво точно, Алвира? – попитаха едновременно Лойд Скот и Марая.
— Поинтересувах се кога за последен път е говорила с Джонатан. Отговорът й гласеше: срядата преди понеделника, когато е бил убит.
— Невъзможно! – възкликна Марая. – Винаги ходеше при Лилиан през уикенда. Дилия, както знаете, винаги е тук през уикендите, защото тогава замества Рори, и го е потвърждавала неведнъж. Прекарвал част от съботата с мама и после излизал. Обикновено се връщал едва в неделя следобед, освен ако се очаквало да идвам сутринта.
— Помислете върху това – продължи Алвира разпалено. – Възможно е да не са говорили през онези последни пет дни. Не е изключено между тях да се е случило нещо значимо. Освен това, Марая, досега нямахме много време да разговаряме, но във вестника четох, че баща ти, изглежда, е попаднал на ценен документ, а сега никой не знае къде е. Питам: дал ли го е на Лилиан? Може двамата да са се скарали заради него. Скоро след това и той умира. Сега и Катлийн е жертва, но защо не допуснем, че й е устроен капан?
— Ако татко не е говорил с Лилиан пет дни, това би могло да е от съществено значение – изтъкна Марая. – На погребението отец Ейдън ми каза, че татко е ходил при него в сряда следобед. Бил убеден в автентичността на документа и се тревожел, защото един от специалистите, на когото го е показал, се интересувал единствено от паричната му стойност. Доколкото схванах, този човек искал да го продаде на черния пазар, а татко твърдо бил решен да го върне на Ватиканската библиотека.
— Знаеш ли дали баща ти се е изповядал, когато е бил при отец Ейдън? – попита Алвира.
— Отец Ейдън не ми спомена такова нещо, но пък и не би го направил заради тайната на изповедта.
— Не съм католик – намеси се Лойд Скот, – но ако човек се е изповядва, не го ли прави, за да поиска опрощение за постъпка, която смята за неправилна?
— Така е – потвърди Алвира. – И да направим следващата крачка. Ако Джонатан се е изповядал, значи е решил да се откаже от Лилиан. Да предположим, че точно това се е случило. Да предположим също, че й е съобщил решението си в сряда вечерта времето на техния последен разговор, както тя твърди.
— Днес полицията изнесе от кабинета му кашон с пергаменти – сподели Марая. – Имаше много документи, които той превеждаше, но едва ли би оставил такова ценно писмо сред тях. Дори не допускам да го е държал вкъщи. Знаеше, че понякога мама рови из кабинета му. Нали така тя намери снимките му с Лилиан?
Струва ми се логично – обади се Лойд – да повери пергамента на Лилиан. Двамата бяха изключително близки. Тя може да го скрие в апартамента си или на друго сигурно място. Първата ми мисъл бе, че в сряда вечерта Джонатан е поискал писмото, но ако то е било на друго място, тя не би могла да му го даде. В такъв случай щяха да контактуват отново през следващите дни. Затова е възможно наистина да му го е дала, преди той да умре, и писмото да е било в кабинета му през злополучната нощ.
— Отново ще повторя – намеси се Алвира. – Когато Лилиан дойде на срещата, тя се мъчеше да вземе някакво решение. Трябва да е било свързано с пергамента, но може да има нещо общо и със смъртта на Джонатан.
— Според мен най-добре да поискаме разпечатка на телефонните разговори на Джонатан от домашния и мобилния телефон – предложи Лойд. – Така ще разберем дали Лилиан казва истината, че не са контактували през онези последни дни.
— Съмнявам се, че ще даде резултат – подхвърли Марая. – Веднъж го заварих да използва мобилен телефон, който със сигурност не беше неговият. Убедена съм, че в разпечатките няма да фигурират обажданията му до Лилиан. Той определено би се страхувал да не ги видя аз.
— Да, права си – съгласи се Алвира. – Когато хората искат да запазят разговорите си в тайна, обикновено си вземат апарат с предплатени минути и после само си купуват допълнително минути.