След десет минути се появи Лойд. Първият й въпрос беше:
— Може ли да видя мама?
— Не. Съжалявам, Марая. Задържана е. Не е позволено.
— Как е тя? Кажи ми честно.
— Няма да те лъжа. Много е изплашена. Търси си шала. Защо иска да го омотае около главата си?
— Прави го, откакто убиха татко. – Марая го изгледа втренчено. – Лойд, слушай: да предположим, че е чула изстрела и е изтичала на площадката. Да предположим, че е видяла човек с покрито лице. Възможно е това да се върти в ума й.
— Марая, успокой се. Надявам се да я пуснат в петък. Тогава ще опитаме да говорим с нея.
— Лойд, нима не разбираш?! Ако някой с покрито лице е бил в къщата, значи или е имал ключ, или вратата е била оставена отключена. Сега бравата така е направена, че мама да не може да я отвори и да излезе, както се случи онзи път. Полицията не намери следи от насилствено нахълтване. Това е една от причините да подозират мама. Икономката ни каза, че си е тръгнала към седем и половина, след като родителите ми вечеряли и тя раздигнала масата. Работи при нас повече от двайсет години. Вярвам й напълно. Наехме Рори преди две години. Била е с мама по време на вечерята и я е сложила да си легне. Мама не била спала добре предишната нощ, била раздразнителна и уморена. По думите на Рори веднага заспала. Рори твърди, че проверила входната врата както обикновено и си тръгнала няколко минути след Бети.
— Май е време да проучим Рори – каза замислено Лойд. – При някои от случаите си използвам изключително добър частен детектив. Ще му се обадя. Ако е нужно да знаем нещо от биографията й, той ще го открие.
≈ 28 ≈
Още веднъж получи нежелано позвъняване от Рори.
—Току-що бях в къщата – обясни тя. – Марая и адвокатът отидоха в съда. Започвам да се изнервям, признавам. Споменаха нещо в смисъл, че на Катлийн й е устроен капан. Досега се надявах да се опитат да докажат, че тя е луда. Такава е. Бог ми е свидетел. Ти наистина ли не си оставил никакви улики? Отпечатъци или нещо подобно?
— Вече се разбрахме да се срещнем довечера. Не можа ли да изчакаш дотогава, за да го обсъдим?
— Слушай, не ми говори сякаш съм отрепка. В този случай и ти, и аз сме затънали до гуша. Започнат ли да ме проверяват по някаква причина, ще разберат за присъдата ми и с мен е свършено. Довечера ми донеси всичките пари. За мен започва да става прекалено напечено. Ще се омета, преди да стане твърде късно. И не се тревожи, че ще продължавам да те безпокоя, след като се видим довечера. Няма да го направя.
— Слушай, вярно е, имаш досие, но то не те свързва с този случай – обясни сухо той. – Ако изчезнеш обаче, излиза, че си замесена, и ще те издирят. Затова – без паника. Ако разговарят с теб, прави се на любящата гледачка, която няма търпение скъпата Катлийн да се върне вкъщи.
— Не мога. Нищо няма да излезе. Излъгах, когато кандидатствах в агенцията за работа като гледачка. Знаеш, че се представих под друго име. Избягах и се скрих, докато бях пусната под гаранция. Трябва да се махна оттук.
— Както решиш – сряза я той. – Довечера ще ги донеса парите. Както се разбрахме, ще вземеш метрото до станцията на Чеймбърс Стрийт. Бъди там точно в осем. Ще спра на ъгъла с малка черна кола. Виждала си я и преди. Ще обиколим квартала и ще ти дам парите. Ще имаш време да ги преброиш. Ще те оставя пак на станцията на метрото и тогава върви, където щеш.
След разговора Рори се замисли за решението си, когато я освободиха от затвора, никога повече да не се забърква в каши. Защо Джо Пек не и предложи да се оженят, помисли си тя тъжно. Тогава нямаше да се озове в Ню Джързи и нямаше да е в къщата, когато този никаквец дойде на вечеря и я разпозна. Нямаше и да я шантажира и да я забърка в този случай.
Позволи си да се усмихне, макар и мрачно. От друга страна, откакто излезе от затвора, бе принудена да се грижи и да храни разни откачалки – нещо, което ненавиждаше. Е, вярно, понякога беше забавно. Намери например онези снимки на Джонатан с Лили и ги даде на Катлийн. Все пак се нуждаеше от забавления в живота.
А сега, с толкова пари в джоба, ще си намери нещо вълнуващо и няма да погледне повече подлога.
≈ 29 ≈
От последния ред в съдебната зала детективите Саймън Бенет и Рита Родригес бяха наблюдавали явяването на Катлийн Лайънс в съда. После слязоха в кабинета си на втория етаж, където ги чакаше отец Джозеф Кели, специалистът по Библията, когото бяха наели. След като разговаряха с отец Ейдън и научиха за вероятността Джонатан да притежава изключително ценен древен пергамент, те се свързаха с отец Кели, за да му съобщят, че се нуждаят от услугите му, обясниха му и какво точно ще търси.