При обиска на къщата предишния ден Марая бе посочила върху кои документи работел баща й напоследък. Саймън звънна на отец Кели вечерта е молба да дойде в прокуратурата на другия ден в девет и половина сутринта.
— Отче – подхвана Рита, – разбрахме, че Джонатан Лайънс е превеждал тези документи, когато е бил убит. Сутринта ги прегледахме набързо и ни се струва, че в този кашон може да е и документ от същия тип, който търсим.
Отец Кели, макар на осемдесет и две, беше в превъзходна форма. Той заяви сухо:
— Писмо, евентуално написано от Исус Христос до Йосиф от Ариматея, най-малко може да бъде наречено „документ от същия тип“. Ако го открия тук, ще се смятам за благословен заради възможността да го докосна.
— Разбирам – кимна Саймън. – Длъжен съм да обясня, че протоколът изисква специалист да разглежда уликите в присъствието на представител на прокуратурата.
— Нямам никакви възражения. Готов съм да започна.
— Съседният кабинет е свободен. Ще отнеса кашона.
Пет минути по-късно Саймън и Рита, всеки с чаша димящо кафе в ръка, останаха сами в общия си кабинет.
— Ако отец Кели намери пергамента, за мен случаят започва и свършва с Катлийн Лайънс – обяви Саймън. – По думите на дъщерята, когато професорът не е бил вкъщи или не работел, държал документите заключени в чекмеджето на бюрото си. Там са били и когато са го застреляли. Но ако интересуващият ни пергамент не е в кашона, човекът, на когото го е дал, навярно вече е съобщил на Марая. Дори тя допусна, че сигурно се е страхувал да го държи у дома, след като съпругата му открила и накъсала онези снимки.
Рита помълча за момент и го погледна право в очите.
— Саймън, ще бъда честна с теб. Днес наблюдавах внимателно Катлийн Лайънс в съдебната зала. Трудно ми е да си представя как е скрила пистолета от всички, заредила го е, а после се е промъкнала зад гърба му и го е застреляла. Да не говорим, че е била на три метра и все пак го е уцелила смъртоносно в главата.
Очакваше думите й да ядосат Саймън, но все пак продължи:
— Преди да ми се нахвърлиш, нека свърша. Знам, ходила е на стрелбището със съпруга си и едно време определено е знаела как да борави с оръжие. Но видя ли я днес? Изглеждаше напълно неадекватна. Оглеждаше се наоколо с напълно смаян вид. Не се преструваше. Обзалагам се, че психиатрите ще определят способността й да се концентрира като нулева. Според мен, ако пергаментът не е в кашона, онзи, у когото е, не само възнамерява да го продаде, но и е свързан със смъртта на Джонатан.
— Рита, арестувахме правилния човек снощи – прекъсна я Саймън с доста висок тон. – Днес Катлийн Лайънс не се държа по-различно от всеки друг път; когато сме я виждали, след като е застреляла мъжа си. Вярно, страда до някаква степен от алцхаймер, но това не й е попречило да накъса снимките преди време, защото е била ядосана, и значи не би й попречило да го застреля в главата миналата седмица, тъй като е продължавала да му е бясна.
Час по-късно на вратата се почука и отец Кели влезе.
— В кашона нямаше много документи и успях да ги прегледам сравнително бързо. Нищо от наличното не е с особена стойност и определено няма писмо, писано от Исус, уверявам ви. Трябвам ли ви за още нещо?
≈ 30 ≈
В понеделник следобед, след явяването на майка й пред съда, Марая се върна в къщата и се качи в спалнята си. Облече панталон и памучен пуловер, събра косата си на тила и я прикрепи с шнола. После дълго се вглежда в огледалото в банята, изучавайки лицето си с дълбоките сини очи, които толкова приличаха на очите на баща й.
— Татко – прошепна тя, – обещавам ти, кълна се, че ще докажа невинността на мама.
Взе лаптопа, слезе долу и се настани в кабинета на баща си. Беше благодарна за относителното спокойствие, настъпило след бурните емоции, завладели я в съдебната зала. Седна на стол от трапезарията, защото в нощта на убийството полицията взе стола от бюрото.
Миналата седмица не бе направила нищо за клиентите си, помисли си Марая. Не е зле да свърши малко работа, преди да започне да се притеснява в какво финансово положение ги е оставил баща й. И оттук можеше да отметне куп задачи.
С огромно облекчение отвори компютъра, провери си пощата и отговори на някои клиенти, чиито средства управляваше. Донякъде все едно се потапяше в нещо нормално, помисли си тя, макар в момента нищо в живота й да не беше нормално.
Бети Пиърс, все още заета да оправя стаите горе след обиска на полицията, й донесе сандвич и чаша чай.
— Марая, ако искаш компания, ще остана през нощта – предложи тя предпазливо.