Лилиан усети как гърлото й се сви. Детектив Бенет току-що отбеляза, че миналата седмица е била разстроена по телефона. Това щеше бъде оправданието й. Дявол да го вземе служителя в гаража!
Съобрази, че за убийството на Джонатан е арестувана Катлийн. Но пък електронната й карта за плащане на магистралната такса… Лесно ще проверят по кое време е минала по моста „Джордж Вашингтон“ в посока към Ню Йорк.
„Внимавай, внимавай – предупреди се тя. – Внимавай да не изтърсиш глупост, както направи пред Алвира!“
— Когато разговаряхме, бях шокирана и съсипана от мъка. Не мислех логично. Бях объркана. Звъннахте в сряда, нали?
— Да – потвърди Родригес.
— Когато казах, че съм била вкъщи, имах предвид вечерта, преди да ми звъннете. Във вторник си бях вкъщи.
— Значи сте излизали в понеделник вечер? – притисна я Бенет.
— Да. – Мисли бързо, заповяда си тя. – У Джонатан се породиха съмнения, че гледачката през делничните дни, Рори, умишлено разстройва съпругата му. Според него тя нарочно е тършувала из кабинета му, намерила е книгата с нашите снимки и ги е показала на Катлийн.
Доколкото разбрахме, това е станало преди година и половина. Защо не я е уволнил тогава?
— По онова време още не я подозираше. Но преди няколко седмици я заварил в кабинета си, докато Катлийн ровела из бюрото му. Рори се оправдала – било невъзможно да я спре, но Джонатан разбрал, че го лъже. При влизането си в кабинета я чул да казва на Катлийн, че вероятно има още наши снимки там.
— И защо не я е уволнил веднага? – попита Бенет с безизразно изражение.
— Смяташе първо да го обсъди с Марая. Доколкото знам, преди са попадали на небрежни гледачки. Не са поддържали хигиената на Катлийн, обърквали са лекарствата й. Не искаше отново да попадне на такава.
— После Лилиан добави малко по-уверено: – Джонатан събираше смелост да убеди Марая да настанят майка й в специализиран дом, а той да започне нов живот с мен.
Погледна Саймън Бенет право в очите, а после – Рита Родригес. И двамата останаха видимо безразлични. Никакво съчувствие, помисли си тя.
— Къде отидохте в понеделник вечерта, госпожо Стюарт? – попита Бенет.
— Бях неспокойна. Реших да вечерям навън. Нямах желание да виждам, когото и да било. Отидох с колата до малък ресторант в Ню Джързи.
— Къде по-точно в Ню Джързи?
— В Монтвейл. – Лилиан съзнаваше, че няма как да спести отговора. – С Джонатан ходехме там заедно. Ресторантът се казва „Алдо и Джани“.
— По кое време отидохте там?
— Към осем. Проверете. Там ме познават.
— Знам къде е „Алдо и Джани“. На двайсет минути път от Махуах. Значи отидохте в ресторанта, защото сте се чувствали неспокойна? Или може би сте имали уговорка да се срещнете с професор Лайънс там?
— Не… Тоест – да. – Внимавай Лилиан, опита се да се вразуми тя, усещаше как паниката я завладява. – Контактувахме с предплатени телефони. Той не искаше разговорите с мен да бъдат отбелязани в разпечатките за мобилния или стационарния му телефон. Навярно вече сте намерили неговия. Възнамеряваше да се измъкне, за да вечеря с мен, след като гледачката сложи Катлийн да спи, но се оказа, че на жената й се налагало да тръгне, и естествено, Катлийн не биваше да остава без надзор. Затова вечерях сама и се прибрах. Ще ви покажа кредитната си карта със сметката от ресторанта.
— Кога ви звънна професор Лайънс, за да съобщи, че няма да дойде?
— Към пет и половина. Прибрал се и разбрал, че гледачката ще си ходи. Аз все пак реших да отида.
— Къде е предплатеният ви телефон, госпожо Стюарт? – попита Рита с топъл, ласкав тон.
— Когато чух, че Джонатан е мъртъв, го изхвърлих. Нямаше да издържа да чуя гласа му отново. Понякога, когато ми звънеше и не можех да вдигна, запазвах съобщенията му. Не намерихте ли неговия предплатен телефон?
— Госпожо Стюарт, какъв е вашият номер и какъв е неговият?
Шокирана от въпроса, Лилиан мислеше трескаво.
— Не помня. Джон го нагласи така, че направо да се свързвам с него. Използвахме тези телефони само за връзка помежду си.
И двамата детективи запазиха безстрастните си изражения. Следващият въпрос на Саймън Бенет дойде изневиделица.
— Госпожо Стюарт, разбрахме, че професор Лайънс може да е станал притежател на ценен древен пергамент. Не е сред книжата му. Имате ли някаква информация за това?
— Ценен пергамент? Не е споменавал подобно нещо пред мен. Знаех, естествено, за заниманията му с документите, намерени в църквата, но не е казвал, че някой от тях е ценен.
— Ако е притежавал нещо ценно, изненадана ли сте, че не ви го е показал или поне не го е коментирал пред вас?