Три часа по-късно, тъй като не бе пуснат под гаранция, Уоли пътуваше към затвора на остров Рикерс. Докато го вкарваха в камионетката, той усети първия полъх на есента и го сравни със спарения въздух в килията. „Държа коз в ръката си – успокояваше се той. – Ще ги принудя да се споразумеят с мен. Когато чуят какво знам, ще ми дадат условна присъда.“
Ухили се доволно. Можеше да седне с техен художник и да опише до най-малката подробност лицето на човека, убил професора, помисли си той. Ако те не приемат, ще се обади на адвоката на старата дама и ще му подскаже, че с негова помощ може да я освободи.
≈ 35 ≈
Във вторник сутринта Марая най-напред звънна в клиниката. Сестрата от психиатричното отделение я увери:
— Майка ви спа добре. Снощи й дадохме леко успокоително. Днес на закуска хапна малко и изглежда спокойна.
— Пита ли за мен или за баща ми?
— Вчера е водила разговор с баща ви, доколкото съдя по бележките на картона. Очевидно смята, че двамата са заедно във Венеция. Тази сутрин многократно повтаряше името Рори. – Сестрата се поколеба, но все пак реши да си изясни положението: – Тя роднина ли е, или гледачка?
— Гледачка – отвърна Марая. Долови» че сестрата премълчава нещо. – Въздържате ли се да ми кажете нещо? – попита направо.
— Не. Не, разбира се.
Може да е така, но може и да не е, разсъждаваше Марая. Понеже не очакваше да й позволят да види Катлийн преди следващото й явяване в съда, попита:
— Майка ми изглежда ли изплашена? Понякога вкъщи е склонна да се крие в килера.
— Тя, естествено, е объркана, но не я намирам за изплашена.
Наложи се Марая да се задоволи с това.
Останалата част от сутринта прекара пред компютъра в кабинета. Беше благодарна, че голяма част от работата си можеше да върши у дома. После се качи на горния етаж, влезе в спалнята на баща си и в продължение на няколко часа вадеше дрехите му от дрешника и чекмеджетата, сгъваше ги старателно и ги подреждаше в кашони, за да ги даде за благотворителност.
Очи те я смъдяха от напиращите сълзи. Сети се как майка й не намери сили да изнесе вещите на баба й почти година и половина след смъртта й. Няма смисъл, помисли си Марая. Толкова много хора се нуждаят от дрехи. Татко би искал неговите да бъдат раздадени веднага.
Запази ръчно плетената ирландска жилетка, която му подари за Коледа преди седем години. Станеше ли студено, тя беше любимата му дреха за вкъщи. С връщането от университета бързаше да закачи сакото на костюма, да свали вратовръзката и да я облече. Наричаше я своята „втора кожа“.
В банята му отвори шкафчето с лекарства и изхвърли хапчетата за високо кръвно и витамините, които пиеше стриктно всяка сутрин. Изненада се да открие полупразен флакон с лекарство за артрит. Никога не е споменавал, че страда от артрит, помисли си тя.
Това беше поредното болезнено напомняне за отчуждението им.
Реши да запази и одеколона му за след бръснене. Отвори капачката и вдъхна познатия аромат. Мигом я обзе чувството, че той отново е при нея в стаята.
— Татко – помоли го тя тихо, – помогни ми да разбера какво да правя.
После се запита дали всъщност той не й даде отговор – какво друго можеше да бъде хрумването й да покани на вечерята същия ден отец Ейдън, Алвира и Уили Мийхан. Нали именно на отец Ейдън баща й бе доверил, че е убеден в автентичността на пергамента и че един от специалистите, на когото го показал, се интересувал само от паричната му стойност. А Лилиан беше заявила пред Алвира, че не се е виждала и не е говорила с баща й през петте дни преди смъртта му. Но щастливо стечение на обстоятелствата Алвира и Уили познаваха отец Ейдън много преди да се срещнат с Марая.
Слезе долу и звънна да ги покани.
— Извинявай, че е в последния момент, Алвира, но ти отлично преценяваш хората. Не ми се вярва татко да не е показал пергамента на един-двама от постоянните си гости на вечеря. Виждала си ги няколко пъти. Тази вечер ще повдигна въпроса, за да видя реакциите им. За мен е от голямо значение какво ще забележиш ти. Ако отец Ейдън склони да повтори какво му е казал баща ми, трудно ще е на някого от тях да оспори татковото мнение за автентичността на документа. Бог да ми прости и дано греша, но започвам да мисля, че Чарлс Майкълсън е замесен по някакъв начин. И не забравяй, двамата с Лили идваха заедно и демонстрираха нещо повече от приятелство. Определено помня как веднъж татко спомена за някакъв правен или етичен проблем, свързан с поведението на Чарлс.
— С радост ще присъствам – увери я Алвира. – Дори ще те улесня. Аз ще звънна на отец Ейдън и ще му предложа ние да го докараме. Ще ти се обадя до пет минути. Впрочем, по кое време да дойдем?