— В шест и половина е идеално.
Четири минути по-късно телефонът звънна.
— Отец Ейдън прие поканата. Ще се видим довечера.
В късния следобед Марая излезе на дълга разходка, за да избистри главата си и да се подготви за онова, което евентуално щеше да се случи вечерта.
Четиримата, които бе най-вероятно да са видели пергамента, щяха да седнат на масата на баща и довечера, помисли си тя. Чарлс и Албърт вече я бяха питали дали го е намерила. Грег бе казал, че баща й е говорил за него, но не му го е показал. Ричард пък дори не го спомена.
Е, довечера всички щяха да обсъждат темата.
Марая ускори крачка, за да раздвижи по-добре крайниците си. Лекият бриз се бе усилил. Усети как събраната на тила й коса се разпуска и разпилява по раменете.
Когато се прибра. Бети докладва, че никой не е звънял в нейно отсъствие. Побърза да се обади в клиниката, но получи абсолютно същите сведения като сутринта. Майка й общо взето била спокойна и не питала за нея.
Време беше да се облече. Заради понижаването на температурата се спря на бяла копринена блуза с дълъг ръкав и черни копринени широки панталони. Остави косата си разпусната.
Грег пристигна пръв. Когато му отвори вратата, той мигом я прегърна. В събота след вечерята я изпрати и я целуна леко и нежно по устните. Сега я притисна здраво и погали косата й.
— Марая, имаш ли представа колко много държа на теб?
Тя се стегна и той незабавно я пусна. Марая нежно обгърна лицето му с ръце.
— Грег, думите ти означават много за мен. Но знаеш какво стана… Убиха татко преди осем дни, мама е в психиатрична клиника… Докато не се разреши този кошмар с обвинението на мама, не мога да мисля за своя живот.
— И не бива – съгласи се той веднага. – Напълно те разбирам. Ако се нуждаеш от нещо, независимо по кое време на деня или нощта, уверявам те, ще откликна. – Грег направи пауза, защото се наложи да си поеме дъх. – Марая, ще го кажа веднъж и повече няма да го споменавам, докато не отшуми всичко това. Обичам те и най-голямото ми желание е да се грижа за теб цял живот. Но искам да ти помогна и сега. Ако психиатрите, които преглеждат майка ти в клиниката, не се справят; ще наема най-добрите специалисти в страната. Ще ангажирам лекари да потвърдят напредналия стадий на алцхаймер, да изтъкнат, че тя не е в състояние да се яви на процес, но при съответните грижи не представлява опасност за никого и е редно да си е вкъщи.
Както обикновено Албърт и Чарлс пристигнаха заедно. Грег тъкмо завърши пламенното си слово и двамата звъннаха на вратата.
Марая им благодари мислено, че уцелиха момента да се появят. Отдавна знаеше, че Грег я харесва, но сега се увери в силата на чувствата му. Беше му признателна за предложението да й помогне, ала неговата настойчивост не само увеличаваше напрегнатостта й, но и я разстройваше и задушаваше. Ужасната загриженост за засилващата се деменция на майка й и гневът й заради връзката на баща й с Лилиан през последните няколко години я бяха изцедили емоционално.
„Двайсет и осем годишна съм – помисли си тя. Вече шест години съм направо болна заради състоянието на мама, а през последната година и половина се отчуждих много от баща си, когото обожавах. Така ми се иска да имах брат или сестра, за да споделя тревогите си, но знам едно: най-важното е да върна мама вкъщи, където ще се чувства уютно в ръцете на добра гледачка. После ще ми трябва време да подредя своя живот.“
Такива мисли се въртяха из главата й, докато поздравяваше Албърт и Чарлс. Веднага долови напрежението между двамата. Обичайното смръщено изражение на Чарлс този път стигаше до истинско чумерене. Албърт, обикновено благ и сговорчив, сега изглеждаше угрижен. Марая бързо въведе гостите във всекидневната, където Бети бе сервирала топли и студени ордьоври. В миналото имаха навик да пият по коктейл в кабинета на баща й преди вечеря. Марая усети, че всички са си го спомнили, но разбират защо няма да седят в това помещение тази вечер.
След няколко минути на вратата отново се звънна. Пристигнаха Алвира, Уили и отец Ейдън.
— Толкова се радвам, че дойдохте – увери ги Марая, докато ги прегръщаше. – Влизайте. Всички с изключение на Ричард вече са тук.
Настаниха се и се разбъбриха. На Марая й направи впечатление закъснението с повече от половин час на иначе винаги точния Ричард.
— Вероятно е попаднал в задръстване – подхвърли тя. Както всички знаем, човек може да си сверява часовника по Ричард.
Сети се за думите му, че е взел важно решение. Запита се дали тази вечер той ще сподели какво е. Изпитваше смесени чувства от инициативата на Грег да поеме ролята на домакин. Именно той поднесе на всички платото със суши, приготвено от Бети. Той доливаше и чашите с хубавото мерло, любимото на баща й.