На входната врата отново се звънна и Бети отвори. Ричард влезе в антрето и се отправи към всекидневната. Беше усмихнат.
— Извинете ме, извинете ме – започна той. – Срещата ми продължи по-дълго от очакването. Толкова се радвам отново да съм сред вас.
Гледаше право в Марая, когато каза последното.
— Ричард, какво ще пиеш? – попита Грег.
— Не се притеснявай, приятелю. Сам ще си налея.
След минути Бети застана на прага и даде знак на Марая, че вечерята е готова.
Марая вече беше решила да не повдига темата за пергамента преди десерта. Надяваше се да създаде топла и приятна атмосфера. Затова и определи събирането като сбирка в памет на баща си. Същевременно искаше да ги предразположи достатъчно, та да разбере – с помощта на Алвира – кой какво знае за пергамента.
Когато Бети раздигаше чиниите от вечерята, веселите истории за баща й вече бяха разсмели всички, но същевременно им бяха навяли и тъга. Марая забеляза как Алвира включи микрофона в брошката си, щом Албърт започна да разказва за страстта на Джонатан да ходи на разкопки, докато ненавиждал излетите заради самите излети.
— Питаше ме какво удоволствие изпитвам да спя в палатка, ако има вероятност посред нощ да ми гостуват мечки. Отвърнах му, че откакто съм открил прелестта на планината Рамапо, не само мога да си доставям удоволствието да нощувам на открито, но и да го държа под око.
Именно тогава Алвира докосна брошката на ревера си, ала Албърт не уточни как би държал Джонатан под око.
След вечеря обикновено пиеха кафе във всекидневната. Този път Марая помоли Бети да го поднесе в трапезарията. Не искаше, когато повдигне въпроса за пергамента, създалата се задушевност да се наруши.
Грег я улесни да подхване темата, защото спонтанно насочи разговора натам.
— Смайваше ме способността на Джонатан да чете древни надписи и да ги превежда, а като видеше керамичен съд, веднага определяше откъде е и от кога датира – сподели той.
— Точно затова липсващият пергамент, за който татко ви е уведомил, трябва да бъде намерен – намеси се Марая. – Отец Ейдън, татко е обсъждал ценността му с теб. Доколкото разбрах, той е споменал за него на Албърт, Чарлс и Грег. Ричард, на теб показа ли го, говори ли ти за него?
— Оставил е съобщение на телефонния секретар, че няма търпение да ми разкаже за невероятната си находка, но така и не я видях.
— И кога се е обадил на всички ви? – попита небрежно Алвира.
— По-предишната седмица – отвърна Грег веднага.
— Преди две седмици – пресметна Чарлс.
— Преди петнайсет дни – отсече Албърт решително.
— Съвпада с времето, когато е оставил съобщението на моя секретар – изчисли Ричард.
— Но на никого от вас не е казал какво точно е намерил, нито ви го е показал, така ли? – попита Марая, съзнателно оставяйки в тона й да се прокраднат нотки на недоверие.
— В съобщението до мен казва, че според него е попаднал на Пергамента от Ариматея – пръв отговори Албърт. – Ходих да се катеря в Адирондакс и се върнах сутринта след смъртта му. Дотогава, естествено, бях чул новината.
— Пергаментът не е в тази къща – продължи Марая. – Най-добре е всички да чуете какво е споделил татко с отец Ейдън.
Преди свещеникът да си отвори устата. Чарлс Майкълсън се намеси:
— Възможно е Джонатан прибързано да е стигнал до заключението, че е открил Пергамента от Ариматея. После, след като вече ни се е обадил, да са го налегнали съмнения дали не се е подвел, затова и не ни е звъннал повторно. Никой специалист не обича да признава, че е допуснал грешка. Това е всеизвестно.
Докато Чарлс говореше, отецът внимателно наблюдаваше присъстващите.
— Чарлс, ти, Албърт и Ричард сте специалисти по библейска история. Грег, знам за твоя дълбок интерес към древни руини и находки – подхвана той. – Джонатан дойде да ме види в срядата, преди да почине. Беше категоричен: бил намерил Ватиканското писмо, или Пергамента от Ариматея, както още е известен. – Погледна към Алвира и Уили. – Както обясних в колата на идване, предполага се, че писмото е писано от Христос малко преди смъртта му. В него Той благодари на Йосиф от Ариматея за проявената към него добрина през годините. Писмото е донесено в Рим от свети Петър и винаги е предизвиквало дискусии. Някои учени смятат, че Йосиф от Ариматея е присъствал в Ерусалимския храм, когато дванайсетгодишният Христос три дни разговарял със свещениците и мъдреците. Неговите родители се върнали да Го търсят и Йосиф чул разговора им. Те Го попитали защо не е тръгнал с тях, а Той отвърнал: „Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?“. От този момент Йосиф повярвал, че Исус е дългоочакваният Месия. – След кратка пауза отец Ейдън продължи: – Този пергамент принадлежи на Ватиканската библиотека. Откраднат е оттам преди повече от петстотин години. Направени наскоро проучвания показват, че плащаницата от Торино наистина е погребалната дреха на Христос. Подобни изследвания могат да докажат, че и пергаментът е автентичен. Помислете само: писмо, писано от Исус Христос! Та това е нещо безценно! Ако Джонатан не го е показал на вас, не само най-близките му приятели, но и специалисти в тази област, на чието мнение е държал, сетете се с кого другиго може да се е консултирал?