В настъпилата за момент тишина се разнесе настойчив звън от входната врата и всички се стреснаха. Марая скочи и отиде да отвори. На верандата стояха детективите Бенет и Родригес. Покани ги с разтуптяно сърце.
— Майка ми добре ли е? – попита тя високо.
Гостите от трапезарията я бяха последвали.
— Рори Стейджър тук ли е, госпожице Лайънс? – поинтересува се Бенет.
Марая въздъхна с облекчение – присъствието на детективите нямаше нищо общо с майка й. В следващия момент обаче се озадачи защо Бенет не я попита по телефона, а пристига лично.
— Не, не е нужно Рори да е тук, докато майка ми е в клиниката – отвърна тя. – Защо питате?
— Потърсихме госпожа Стейджър днес, но не си беше у дома. Когато пристигнахме, съседите на Рори ни уведомиха, че Роуз Нюман, приятелка, с която имала уговорка да се срещнат снощи, вече е идвала да я търси сутринта. Тревожела се, защото щели да ходят на празнична вечеря с Рори, а тя така и не се появила. Не отговаряла и на мобилния си телефон. По наша молба домакинът на кооперацията отключи апартамента й в наше присъствие. На пръв поглед всичко изглеждаше наред. Госпожа Нюман беше оставила телефонния си номер на съседите и те ни го дадоха. Свързахме се с нея. Не беше успяла да се чуе с Рори.
Беше страшно разстроена и се опасяваше, че се е случило нещо лошо.
Не бяха й се обадили, защото са искали да видят реакцията й, когато узнае за изчезването на Рори, прецени Марая.
— Приятелката й има право – каза тя бавно. – Ако се случваше да закъснее дори само с петнайсет минути, защото е попаднала в задръстване, тя се обаждаше да предупреди, че пътува, и се извиняваше за закъснението.
— И ние така разбрахме – промърмори Бенет, а после погледна струпалите се в антрето гости.
Марая се обърна и ги представи:
— Срещали сте се с отец Ейдън. детектив Бенет. – Посочи Ричард, Албърт, Чарлс и Грег, застанали в полукръг. – Приятели и колеги на баща ми – обясни тя.
Мобилният телефон на Ричард звънна. Той се извини, отстъпи назад и започна да рови из джобовете си. Не видя как Алвира. застанала точно зад гърба му, отстъпи едновременно с него. Включи микрофона в брошката и увеличи звука за записване на максимум.
Докато Ричард си намери телефона, той вече се беше включил на гласова поща. Дори без помощта на микрофона Алвира чу раздразнения и напрегнат тон на Лилиан.
„Ричард, реших да приема предложението ти за двата милиона долара. Обади ми се.“
Записът свърши и Ричард затвори апарата.
≈ 36 ≈
Веднага щом Уили, Алвира и отец Ейдън седнаха в колата на път за вкъщи след вечерята, тя им пусна записа със съобщението на Лилиан до Ричард. Двамата мъже се смаяха не по-малко от нея. Нямаше никакво съмнение: заявявайки, че е решила да приеме предложението на Ричард, Лилиан имаше предвид Ватиканското писмо.
— Излиза, че е имала и други предложения – отбеляза Уили, – щом Ричард е склонен да даде два милиона долара.
— Едва ли някое предложение би било за по-малко от един милион – изтъкна Алвира. – Нямах представа, че Ричард разполага с такива пари. Да си професор в колеж, не е като да си на Уолстрийт.
— Израснал е на Парк Авеню – уточни отец Ейдън. – Дядо му е бил преуспяващ бизнесмен. Аз по-скоро се питам какво би направил Ричард с пергамента.
— Дано да реши да го върне на Ватиканската библиотека – изрази надежда Алвира.
— Би било благородно от негова страна, но той отрече да е виждал пергамента. Вече не само сме наясно, че писмото е у Лилиан, но сме свидетели и на опитите му да го купи от нея – обърна им внимание отец Ейдън. – Следователно мотивите на Ричард са подозрителни. Несъмнено колекционери биха платили цяло състояние за този пергамент заради тръпката да го притежават.
Алвира трябваше да признае с тъга колко прав е отец О’Брайън.
— Двамата детективи се уговориха да се срещнат с Ричард, Чарлс, Албърт и Грег утре – каза тя на глас. – Не бих искала да ме подлагат на кръстосан разпит, ако криех нещо.